Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Трябваше да спаси кораба.
— Хайде! — подаде той на Хейзъл една от стъклениците. — Можем да убием чудовището и да спасим Франк!
Надяваше се, че не лъже. Да стигнат до релинга, се оказа по-трудно от скално катерене, но накрая успяха.
— Какво е това? — попита Хейзъл, стиснала едната стъкленица.
— Гръцки огън!
Очите й се изцъклиха.
— Да не си луд? Ако се счупят, ще изпепелим целия кораб!
— В устата! — каза Лио. — Трябва да улучим…
И тогава Лио падна върху Хейзъл, а светът се преобърна. Когато полетяха във въздуха, той разбра, че са хванати от огромно пипало. Ръцете му бяха свободни, но единственото, което можеше да направи, бе да не изпуска стъкленицата си.
Хейзъл се опита да се освободи. Ръцете й бяха притиснати към тялото, което значеше, че стъкленицата може да се счупи всеки момент.
Което щеше да е доста фатално за здравето им.
Издигнаха се на три метра над чудовището. После на шест. После на десет. Лио видя, че приятелите му водят обречена битка с космите от носа на Скаридозила. Видя как тренер Хедж се мъчи да спаси кораба от преобръщане. Морето бе тъмно, но на лунната светлина забеляза, че нещо блестящо плува до чудовището.
Може би изпадналият в безсъзнание Франк Занг.
— Лио — простена Хейзъл, — не мога… ръцете ми…
— Хейзъл — попита той, — вярваш ли ми?
— Не!
— Добре. Защото и аз не си вярвам — призна Лио, — когато това нещо ни изпусне, задръж дъха си. Каквото и да става, се опитай да хвърлиш стъкленицата максимално далеч от кораба.
— Защо… защо нещото ще ни изпуска?
Лио погледна надолу към главата на изчадието. Беше трудна мишена, но нямаше избор. Вдигна стъкленицата в лявата си ръка. Притисна дясната до пипалото и призова огън от дланта си — насочен нажежен до бяло пламък.
Това привлече вниманието на създанието. Цялото пипало потрепера, когато плътта му се напука от допира на Лио. Чудовището разтвори пастта си и изрева от болка.
Лио хвърли гръцкия огън право в гърлото му.
След това всичко потъна в мъгла. Лио усети как пипалото ги изпуска. Паднаха. Чу приглушена експлозия и видя как корубата на създанието светва като абажур. Водата удари лицето на Лио като тухла, увита в шкурка, и той потъна в мрак. Запуши устата си и се постара да не диша, но почувства как губи съзнание. Стори му се, че вижда кораба през солената вода — тъмен овал със зелена огнена корона. Не можеше обаче да разбере дали корабът наистина гори.
Да умреш от космите в носа на гигантска скарида — помисли си с горчивина Лио. Дано поне Арго II оцелееше. Дано приятелите му бяха добре.
Погледът му се замъгли. Дробовете му пламнаха. Тъкмо когато се канеше да се предаде, над него се появи странно лице — мъж, който приличаше на Хирон, директора на лагера на нечистокръвните. Имаше същата комбинация от къдрава коса, рошава брада и интелигентен поглед, които му придаваха вид на нещо средно между полудяло хипи и бащински настроен професор. Плътта на този човек обаче бе с цвета на бобова шушулка.
Мъжът извади кинжал. Изражението му бе мрачно и укорително, сякаш искаже да каже: „Стой мирно, за да те убия бързо“.
Лио припадна.
Когато се събуди, реши, че отново е призрак в нечий спомен, тъй като се рееше в безтегловност. Очите му бавно привикнаха към бледата светлина.
— Време беше — гласът на Франк прозвуча приглушено, все едно говореше през няколко пласта фолио.
Лио се изправи… или по-скоро се издигна до изправено положение. Беше под водата, в пещера с размерите на голям гараж. Таванът бе покрит от фосфоресциращ мъх, който къпеше стаята в синкавозеленикава светлина. Подът бе покрит с килим от морски таралежи, което го правеше, меко казано, неудобен за стъпване. Лио се радваше, че плува във въздуха.
Нямаше обаче представа как точно диша. Франк застана в позиция за медитация. С пълничкото си лице и сърдито изражение изглеждаше като Буда, който бе достигнал просвещението и бе разбрал, че от него няма голяма полза. Единственият изход от пещерата бе блокиран от гигантска черупка на морски охлюв. Повърхността й бе покрита с тюркоазени и червени перли.
Ако пещерата бе затвор, то той имаше страхотна врата.