Знакът на Атина

Отново дишаше.

Франк спря опитите си да се слее със стената.

— Ти… добре ли си?

— Да — изсумтя Лио, — благодаря за помощта.

— Аз… съжалявам. — Франк изглеждаше толкова ужасен и засрамен, че на Лио му бе трудно да се сърди. — Просто… Какво стана?

— Хитра магия — каза Лио. — Около нас има тънък слой кислород като втора кожа. Вероятно се възпроизвежда сам. Затова дишаме и оставаме сухи. Кислородът подхрани пламъците ми, но така започнах да се задушавам.

— Наистина… — Франк преглътна. — Мразя като правиш така — и отново се притисна до стената.

Лио не можа да сдържи смеха си.

— Човек, няма да те нападна.

— Огън — каза Франк, все едно това обясняваше всичко.

Лио си спомни какво му бе казала Хейзъл — че огънят изнервя Франк. Бе виждал притеснението по лицето му и преди, но чак сега го прие насериозно. Франк изглеждаше много по-могъщ и страшен от него. Но сега на Лио му хрумна, че той може би е преживял нещо ужасно, свързано с огъня. Майката на Лио бе умряла в пожар в собствената си работилница. Лио се бе обвинявал за това години наред. Наричали го бяха изрод и подпалвач, защото винаги, когато се ядосаше, ставаше пожар.

— Извинявай, задето се разсмях — каза искрено той. — Мама загина в пожар. Знам какво е да се боиш от огъня. Да не би да си преживял… нещо подобно.

Франк изглеждаше така, сякаш се чуди каква част от истината да сподели.

— Къщата на баба. Изгоря до основи. Но не е само това… — Той се загледа в морските таралежи по пода. — Анабет каза, че мога да се доверя на всеки от екипажа. Дори на теб.

— Дори на мен, а? — Лио се замисли как ли е станал част от този разговор. — Еха, голяма похвала.

— Моята слабост — отвори уста Франк, все едно вадеше думите си с ченгел от там, — знаеш ли… има едно парче дърво…

Вратата черупка се отвори.

Лио се извърна и се озова лице в лице с човека фасул, който се оказа, че въобще не е човек. Сега, когато го видя ясно, Лио прецени, че това е най-странното същество, което бе виждал някога, а той бе виждал какво ли не. От кръста нагоре създанието приличаше на слаб гол мъж с кинжал на колана и презрамка мидени черупки, поставени на гърдите му като патрондаш. Кожата му бе зелена, а брадата — рошава и кафява. Дългата му коса бе вързана назад с превръзка от водорасли. Две рачешки щипки се подаваха от главата му като рога и щракаха заплашително.

Лио реши, че съществото не прилича толкова много на Хирон. Напомняше повече на един плакат, който майка му държеше в работилницата си — постер на легендарния мексикански бандит Панчо Виля, само че с мидени черупки и рога като рачешки щипки.

От кръста надолу създанието бе по-сложно. Предните му крака бяха като на синьозеленикав кон, но зад тях конското тяло преливаше в рибя опашка, завършваща с перка в цветовете на дъгата.