Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— О! — каза Лио. Нямаше идея кои са тези хора. — Обучили сте Бил? Колко впечатляващо.
— Така е — тупна се по гърдите Афрос, — лично обучих Бил. Той е велик морски човек!
— Учиш ги как да се бият, нали?
Афрос вдигна безпомощно ръце.
— Защо всички мислят така?
Лио погледна към огромния меч на гърба му.
— Нямам представа.
— Преподавам музика и поезия! — каза Афрос. — Уча героите как да живеят! Да чистят дома си! Това са важни неща!
— Така е. — Лио се опита да остане сериозен. — Да плетат, да готвят…
— Точно така! Толкова се радвам, че ме разбираш. По-късно, ако не се наложи да те убия, ще ти дам рецептата си за шоколадов сладкиш. — Афрос презрително махна назад. — Брат ми Битос ги учи как да се бият.
Лио не знаеше дали да се чувства обиден, или облекчен от това, че боецът разпитва Франк, докато Лио е оставен на учителя по домакинстване.
— Страхотно. Този лагер как го наричате. Лагера на рибокръвните?
— Надявам се, че това е шега! — намръщи се Афрос. — Това е лагер… — Той нададе звук, който се състоеше от делфински писукания и съскане.
— Колко съм глупав — каза Лио. — Знаеш ли, много бих се радвал да науча рецептата за шоколадовия ти сладкиш. Какво трябва да направя, за да не ме убиеш?
— Разкажи ми историята си — каза Афрос.
Лио се поколеба, но не за дълго. Някак си разбра, че трябва да каже истината. Той започна отначало — разказа за това как Хера бе станала негова детегледачка и го бе оставяла в пламъците, за това как майка му бе загинала заради Гея, която бе посочила Лио като свой бъдещ враг. Разказа му как бе прекарал детството си, местейки се от един приемен дом в друг, докато накрая не бе отишъл с Джейсън и Пайпър в лагера на нечистокръвните. Обясни за Пророчеството на седмината, строежа на Арго II и пътешествието към Гърция, където трябваше да сразят гигантите, преди Гея да се събуди. Както си говореше, Афрос издърпа няколко зловещи метални шипа от колана си. Лио се уплаши, че е казал нещо не на място, но Афрос извади прежда от водорасли и започна да плете.
— Продължавай — каза му той, — не спирай.
Докато Лио му разказваше за ейдолоните, за проблемите с римляните и за бедите на Арго II по пътя през Чарлстън, Афрос изплете една бебешка шапка.
Лио изчака рибният кентавър да остави настрана плетивото си. Щипките рога на Афрос продължаваха да щракат от косата му и Лио едвам потисна порива да ги измъкне оттам.
— Много добре — каза Афрос, — вярвам ти.
— Просто така?
— Аз познавам лъжите лесно. Не чух такива от теб. Историята ти пасна с казаното от Хейзъл Левеск.
— Тя…
— Разбира се — отвърна Афрос, — добре е. — Той постави пръсти в устата си и подсвирна, което прозвуча странно под водата. Като писък на делфин. — Хората ми ще я доведат след малко. Трябва да разберете, че местоположението на лагера ни е добре пазена тайна. Появихте се на боен кораб, следвани от едно от морските чудовища на Кето. Не знаехме на чия страна сте.
— Корабът добре ли е?
— Повреден е — каза Афрос, — но не непоправимо. Сколопендрата се оттегли, след като подпалихте устата й. Това беше хитро.
— Благодаря. Досега не бях чувал за същество, наречено сколопендра.
— Блазе ти. Сколопендрите са отвратителни създания. Кето трябва да ви мрази, за да прати едно от тях по петите ви. Така или иначе, ние спасихме теб и двамата ти приятели от пипалата й, а съществото се оттегли в глъбините. Приятелите ви са все още горе и ви търсят, ние обаче замъглихме зрението им. Трябваше да сме сигурни, че не сте врагове. Щеше да се наложи да вземем някои… мерки, ако бяхте.
Лио преглътна. Беше сигурен, че тези мерки едва ли са допълнителна порция шоколадов сладкиш. Ако тези рибешки хора бяха достатъчно могъщи, за да скрият лагера си от Пърси, който бе дете на Посейдон, то това означаваше, че не са за подценяване.
— Значи… можем да си вървим?
— Скоро — обеща му Афрос. — Първо трябва да се посъветвам с Битос. След като разпитаме и твоя приятел Ганк…
— Франк…
— Франк. След като го разпитаме, ще ви пратим обратно на кораба. Може и да ви предупредим за това-онова.
— Да ни предупредите?
— А! — посочи Афрос.
Хейзъл се появи от водораслената гора, придружена от две свирепи на вид русалки, които бяха оголили зъби и съскаха. Лио помисли, че Хейзъл е в опасност, но после видя, че тя е съвсем спокойна, усмихва се и разговаря с придружителите си.