Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Хейзъл захлипа.
— Гея… тя ми каза, че той е загинал от сърдечен удар преди десетилетия. Но това е невъзможно…
Сами Валдес говореше на бебето, докато майката на Лио, Есперанца, го гледаше с измъчена усмивка. Явно се тревожеше от това, което говореше неговият bisabuelo и бе малко тъжна от това, че то няма смисъл.
— Старата дама, доня Калида, ме предупреди — поклати тъжно глава Сами. — Каза ми, че големите битки на Хейзъл няма да се състоят, докато аз съм жив. Но аз обещах, че ще се погрижа за нея. Ти ще й кажеш, че съжалявам, Лио. Ще й помогнеш, както можеш.
— Bisabuelo — каза Есперанца, — мисля, че си уморен.
Тя протегна ръце, за да вземе бебето, но старецът го залюля още малко. Бебето изглеждаше доволно от този факт.
— Кажи й, че съжалявам за диаманта — каза Сами, — наруших обещанието си. Когато тя изчезна в Аляска преди толкова години, най-накрая го продадох и се преместих в Тексас, както бях мечтал цял живот. Отворих си работилница. Създадох семейство. Имах хубав живот, но Хейзъл беше права. Диамантът наистина бе прокълнат. Никога повече не я видях.
— О, Сами — каза Хейзъл, — не стана така. Исках да се върна, но загинах!
Старецът не я чуваше. Той се усмихна на бебето и го целуна по челото.
— Давам ти благословията си, Лио! Първо правнуче! Имам чувството, че и ти си специален като Хейзъл. Не си обикновено бебенце, а? Ще продължиш оттам, докъдето стигнах аз. Някой ден ще я видиш. И ще й предадеш много поздрави.
— Bisabuelo — каза Есперанца малко по-настоятелно.
— Да, да — изкикоти се Сами. — El viejo loco22 говори глупости. Но аз съм стар, Есперанца. Ти си права. Скоро ще си почина. Имах хубав живот. Отгледай го както трябва, nieta23.
Сцената избледня.
Лио стоеше на палубата на Арго II, хванал Хейзъл за ръка. Слънцето залязваше, а корабът се осветяваше само от бронзовите фенери. Очите на Хейзъл бяха почервенели от плач. Това, което бяха видели, им бе дошло в повече. Целият океан бе пред тях, а за пръв път Лио почувства, че плават без посока.
— Много поздрави, Хейзъл Левеск — каза тихо той.
Брадичката й потрепера. Тя се обърна и отвори уста да го заговори, но преди да успее, корабът се наклони на една страна.
— Лио! — извика тренер Хедж.
Фестус записука тревожно и избълва струя пламък към нощното небе. Камбаната на кораба удари.
— Тези чудовища, за които спомена! — извика Хедж. — Едно от тях ни намери!
XXIII. Лио
Лио заслужаваше шапка с надпис ИДИОТ. Ако бе помислил добре, щеше да се сети, че трябва да пренастрои системата за сигнализация на кораба от радар на сонар, веднага след като напуснаха пристанището на Чарлстън. Това бе нещото, което бе забравил. Конструирал бе корпуса така, че да резонира на всеки няколко секунди, изпращайки вълни през мъглата, за да предупреди Фестус в случай, че наблизо има чудовища. Това обаче действаше или само във водата, или само във въздуха. Толкова се бе уплашил от римляните, бурята, а после и от Хейзъл, че бе забравил за това.
И сега под тях имаше чудовище.
Корабът се наклони надясно. Тренерът извика:
— Валдес, кажи ми кой е бутонът против чудовища и поеми руля!
Лио се изкачи на наклонената палуба и успя да се хване за релинга. Той започна да се катери към руля, но когато видя чудовището да излиза на повърхността, забрави всичко и замръзна.
Нещото бе с дължината на кораба им. На лунната светлина изглеждаше като нещо средно между гигантска скарида и хлебарка с розова хитинова черупка, плоска рачешка опашка и многобройни крака, които се завъртяха хипнотично, когато чудовището тръгна да стърже по корпуса на Арго II.
Последна се появи главата му, която имаше слузестото розово лице на огромна морска котка. Очите му бяха като стъклени, а челюстта бе огромна и беззъба. От всяка от ноздрите излизаше гора от пипала.
Това бе най-косматият нос, който Лио бе имал неудоволствието да види.
Спомни си вечерите, в които бе ходил на рибен ресторант с майка си в Хюстън. Хапваха скариди и морска котка.
От мисълта за това му се доповръща.
— Хайде, Валдес! — извика Хедж. — Поеми руля, а аз ще взема бухалката!
— Бухалката няма да помогне — каза Лио, но отиде до руля. Зад него останалите му приятели се препъваха по стъпалата.
— Какво става… — попита Пърси, а след това извика: — Скаридозила!
22
Старият глупак (исп.) — Бел.ред.
23
Внучке (исп.) — Бел.ред.