Знакът на Атина

— Той ми е приятел!

— Онази, която наричате Хейзъл, ми каза това — сви очи Афрос. — Ние обаче ще решим дали това е вярно. Следвай ме!

На Лио не му хареса това, че ихутата ще решават кое е вярно и кое не. Думите го накараха да се замисли за изтезания с нажежено желязо.

Той последва рибешкия кентавър през огромна гора от кафяви водорасли. Лио можеше да се шмугне в нея и да се скрие, но не го направи. Първо, защото според него Афрос можеше да плува много по-бързо във водата, и второ, защото той можеше да спре магията, с която Лио дишаше и се движеше. Вън или вътре в пещерата си оставаше затворник.

Освен това Лио нямаше представа къде е.

Минаха покрай водорасли, високи колкото жилищни блокове. Кафеникавите растения се издигаха като балони с хелий. Далеч над тях Лио видя бяло петънце, което може би беше слънцето. Поради това реши, че вече са изкарали една нощ под водата. Дали всичко с Арго II бе наред? Дали корабът бе отплавал без тях или приятелите им още ги търсеха?

Лио не можеше да е сигурен на каква дълбочина се намират. Имаше растения, което трябваше да означава, че не са на прекалено голяма дълбочина. Въпреки това знаеше, че няма да може да изплува до повърхността. Чувал бе, че хората, които се издигат прекалено бързо, получават азотни мехурчета в кръвта. Лио искаше да избегне подобни химически реакции в тялото си.

Плуваха около километър. Лио се изкуши да попита Афрос накъде отиват, но огромният меч на гърба на кентавъра бе сериозна пречка за завързването на разговор.

Най-накрая водораслената гора се разреди. Лио ахна. Бяха застанали — или плаваха — над върха на голям подводен хълм. Под тях на морското дъно се простираше цял град от сгради в гръцки стил. Покривите бяха покрити със седеф. Имаше градини от корали и морски анемонии. Хипокампи пасяха водорасли. Група циклопи поставяха огромен покрив върху нов храм, а за кран им служеше един син кит. Навсякъде имаше морски хора — русалки и мъжете им, които също имаха рибешки опашки. Те плуваха по улицата, разхождаха се по дворовете, упражняваха се с мечове и тризъбци на арената.

Лио бе виждал много смахнати неща, но винаги бе смятал, че русалките са нелепи измислици — като смърфовете или мъпетите.

Тези морски хора обаче не бяха нито нелепи, нито измислени. Дори от разстояние изглеждаха свирепи и с не съвсем човешки вид. Очите им блестяха в жълто. Имаха зъби като на акули и твърда кожа с цвят, вариращ от кораловочервено до мастиленочерно.

— Това е лагер — осъзна Лио и погледна изумен към Афрос. — Вие обучавате герои, точно както Хирон.

Афрос кимна, а очите му блеснаха гордо.

— Обучили сме всички известни морски герои! Назови някой и ти гарантирам, че сме го обучили!

— Сигурен съм, че е така — кимна Лио — герои като… Малката русалка?

Афрос се намръщи.

— Като кой? Не! Имах предвид като Тритон, Главк, Вайсмюлер и Бил!