По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Отбий ето там вдясно и спри. Дай десен мигач.
Толкова й се искаше най-сетне да прекрати тази лудост, че го послуша безпрекословно.
— До онова чворесто дърво. Завий там.
Зад нея засвириха клаксони, когато тя взе завоя прекалено бързо и гумите на колата заораха в песъчливата почва край тесен черен път.
— Първо трябваше да намалиш! – кресна Кени.
— Ти не ми каза! – озъби се тя. – Каза ми да карам по-бързо.
— Не и когато правиш завой! – Отново чу зловещо скърцане на зъби, последвано от дълбока въздишка. – Няма значение. Просто продължи, докато подминеш онези дървета.
Когато най-сетне спря колата, я заля такова огромно облекчение, че Ема се свлече като парцалена кукла на седалката. Отпусна ръце върху волана, подпря чело отгоре им и затвори очи.
Усети някакво движение и го чу да изключва двигателя.
Кожата изскърца, когато той се намести на седалката. Минутите се нижеха. В ушите й отекваха хриповете от накъсаното й дишане.
Накрая нещо топло докосна тила й. Започна да я разтрива.
— Плачеш ли, лейди Ема?
— Не – отвърна младата жена колкото можа по-твърдо. – Но го обмислям.
— Защо не дойдеш при мен, за да ти е по-удобно да мислиш? – Привлече я по-близо и в следващия миг тя се озова сгушена до гърдите му.
Толкова бе уютно. Удобно и успокояващо. Той ухаеше приятно. Чиста тениска и едва доловимият аромат на бебе.
Нямаше да плаче. Беше й толкова хубаво. Искаше й се завинаги да остане така.
Дъхът му погъделичка ухото й, когато Кени заговори с нисък дрезгав глас.
— Ще ме сметнеш ли за безчувствен мръсник, ако пъхна ръце под блузата ти?
Тя се замисли, сетне поклати глава.
Кожата й настръхна, когато пръстите му я погъделичкаха, докато разкопчаваха копчетата на блузата, а сетне се справиха ловко и със закопчалката на сутиена. Той обходи с палец заоблената извивка на гърдата й и я целуна.
— Миналата нощ изпитах огромна наслада.
— Аз също.
— Издаваш толкова приятни звуци в леглото.
— Наистина ли?
— Ъхъ. – Той докосна зърното й.
Ема ахна от удоволствие.
— Точно такива звуци.
Той я измести, така че устата му обхвана чувствителното връхче. Подръпна го и лекичко го засмука. Тя се изви на дъга и се отдаде на великолепните усещания. Когато повече не издържаше да стои неподвижна, Ема измъкна края на тениската му от колана на джинсите, плъзна длан вътре и погали с наслада топлата стегната кожа.
Изглежда, не му бе нужно друго подканяне. След секунди блузата й висеше от раменете, шортите й лежаха на купчинка на пода, а бикините й бяха увити около единия прасец. Тя също не си губеше времето и тениската му много скоро се присъедини към шортите й. През отворения цип на джинсите се показаха тъмносини копринени боксерки.
— Аз… трябва да направя това. – Той я нагласи така, че тя да полегне на седалката, сетне разтвори краката й и наведе глава.
Твърдата тъмна коса докосна вътрешната страна на бедрата й, погали меката кожа, сетне се премести нагоре и тя почувства устните му. Там…
Изохка. Простена името му. Дъхът й секна.
Както с всичко останало, той не бързаше. Тя забрави за неудобната поза, забрави, че са в кола, забрави за всичко на света, освен за докосването на пръстите му и дълбоките влажни ласки. Оргазмът й се изля в шумни хлипове, разтърсили цялото й тяло.
Той не се отдръпна. Продължи. Отново я изпрати във висините.
О… това беше толкова прекрасно. Тя дори не съзнаваше, че ръцете й шарят по него, докато той не ги улови. Тя усещаше пулсиращата коравина под коприната на боксерките и знаеше, че не липсата на желание го е накарала да спре. Ема вдигна глава и се взря въпросително в замъглените му теменужени очи.
Кени имаше измъчен вид и едва успя да изхъхри:
— Трябва ми портфейлът. Нямам нищо в себе си.
— Аз пия противозачатъчни.
— Противозачатъчни? Но… защо не ми каза снощи?
— Ти ми заповяда да мълча. – Тя докосна с устни неговите. – А и без това не исках да обяснявам. От известно време вземам противозачатъчни. За всеки случай.
— В случай че…
Думите му пресекнаха, когато Ема го възседна. Усмихна се и притисна устни към ухото му.
— С твое разрешение…
Кени простена и посегна към нея.
Този път Ема искаше да бъде водещата, но той имаше други идеи и когато тя се опита да се надене върху ствола му, Кени хвана бедрата й.
— Внимателно, скъпа. – Той издаде дълбок неразбираем звук и пое контрола, позволявайки й да го поема малко по малко.
— Аз… – отрони тя. – Аз искам да…
Той отвлече вниманието й с целувка, продължила цяла вечност, и проникна в нея, докато обхождаше устата й с език.