Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Разбирам.
Трез я зачака да продължи, напомняйки си да бъде любезен, тъй като тя бе шелан на Ви.
Когато доктор Джейн не добави нищо повече, той се намръщи.
- Това ли е всичко?
- Какво очакваш да кажа? Че двамата с Мани ще я заставим насила да дойде да я прегледаме? Не мога да го направя... няма да го направя.
Никакво облекчение не го обзе при тези думи и той си даде сметка, че му се беше искало доктор Джейн да принуди Селена да дойде. На това му се казваше лицемерие и изобщо не се връзваше с твърденията му, че само тя щяла да взема решенията, които я засягат.
- Как мога да съм сигурен, че ще изкара тази нощ? - попита е усилие.
- Искаш да кажеш без нов пристъп?
- Аха.
- Не можеш да си сигурен. - Доктор Джейн приглади късата си руса коса назад. - Дори да я прегледам сега, не бих могла да ти кажа кога ще настъпи следващият. Не знам много за тази болест, но от онова, което научих, това е част от проблема. Няма продромална фаза.
- Какво е това?
- Ти страдаш от мигрена, нали? - Трез кимна и тя посочи очите си. - И получаваш аура около двайсет-трийсет минути преди болката да се появи, нали? Е, понякога болните усещат изтръпване в крайниците, при други се наблюдават сетивни аномалии - причуват им се неща или пък усещат миризми, които ги няма. При заболяването на Селена обаче няма никакво предупреждение, че предстои акутна фаза. Вцепенението като че ли се случва изневиделица.
- Говори ли с онзи идиот Хавърс?
- Оказа се, че дори не е чувал за подобна болест. Най-близкото, на което се е натъквал, е лечението на артритни синдроми. - Доктор Джейн поклати глава. - Което ме кара да се чудя дали ако можехме да направим генетичен тест на Избраниците, няма да открием някой рецесивен ген. При подобен ограничен генетичен фонд за размножаване често се наблюдава точно този тип епидемиологично огнище. - Тя сви рамене. - Но да се върнем на Селена. Ще ми се да можех да ти кажа какво предстои или поне какво да очаквате. За съжаление, не мога. Направих й пълни кръвни изследвания - белите й кръвни телца са леко завишени, както и маркерите за възпаление, но иначе всичко е нормално. Мога да кажа само, че ако тя е в състояние да става и да се движи, ставите очевидно функционират добре, а те сами ще ни съобщят, когато се появи проблем.
Трез изпука кокалчетата си, едно по едно.
- Можем ли да направим нещо за нея?
- Нищо, за което да се сещам в момента. Едно от предизвикателствата е, че не разбираме механизма на това заболяване. Подозирам, че след костния растеж, провокиран от бог знае какво, имунната й система успява да се възстанови незнайно как и атакува нежелания материал, унищожавайки го, сякаш е вирус или инфекция. И очевидно защитният механизъм на тялото й знае кога да спре, тъй като скелетът й си остава незасегнат. Вероятно в „костните“ образувания има нещо различно, но няма как да знам, преди да сме направили биопсия.
- Защо тогава не може... - Мамка му, всеки път щом мигнеше, виждаше тялото на Селена, ужасяващо разкривено, опънато върху тази кушетка. - Защо не може да продължи да се бори с пристъпите и да се възстановява?
- Моето предположение е, че имунната система не издържа. В крайна сметка тук става дума за една невероятна последица от процеси на клетъчно ниво. Когато видях първите рентгенови снимки, никога не бих предположила, че тялото й би могло да се съвземе от това и да възвърне дори малка част от функциите си.
Приковал поглед в пода, Трез не отговори веднага.
- Исках да я изведа навън тази вечер. На среща. - Когато доктор Джейн не каза нищо, той вдигна очи. - Лоша идея, а?
Джейн скръсти ръце пред гърдите си и се затъркаля напред-назад на столчето си - седналата версия на това, да крачи из стаята.
Мамка му. Трябваше да проведе този разговор, преди да предложи да отидат на екскурзия...
- Колко откровена искаш да бъда? - попита доктор Джейн.
За миг Трез отново видя профила на Вишъс, облян от светлината в коридора отвън.
- Искам да знам истината.
Дори и тя да го убиеше.
Минаха една-две минути, преди доктор Джейн да отговори -вероятно прекарваше различни сценарии през ума си.
- Най-строгият подход би бил тя да не напуска имението, а аз да й направя пълни изследвания, включващи многобройни биопсии, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс в света на хората и консулти с човешки лекари посредством връзките на Мани. След това вероятно ще решим да започнем агресивен курс на лечение със стероиди... въпреки че става дума по-скоро за догадки, отколкото за категорична сигурност, предполагам, че възпалителният процес има нещо общо с всичко това. Възможно е да съществуват и други лекарства, които бихме могли да опитаме, може би някакви процедури, но от информацията, с която разполагам в момента, ми е трудно да кажа напълно категорично. - Тя разтърка късата си коса, докато русите кичури не щръкнаха право нагоре. - Ще трябва да действаме бързо, защото не знаем с колко време разполагаме, а и всичко ще бъде на принципа проба-грешка, с цел по-скоро печелене на време, отколкото лек. Макар че, пак повтарям, това са само предположения, нищо сигурно.