Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- А, да, сещам се - отвърна Мани. - В болницата му викахме „годежния ресторант“, защото лекарите именно там водеха приятелките си, когато бяха готови да им надянат пръстен на ръката. Страшно романтично местенце.
- Аха.
Трез се загледа в просторната вътрешност на подвижната операционна, мъчейки се да прецени дали тя го кара да се чувства облекчен, или ужасно потиснат. Добрата новина, предполагаше, бе, че с мигащите светлини и легендарното състезателско шофиране на Мани можеха да стигнат до центъра па Колдуел за около десет минути. Особено ако нямаше трафик.
Но ако това не беше достатъчно бързо? Ами ако Селена се нуждаеше...
- Трез? - повика го лекарят и той се отърси ог паниката, която се мъчеше да го завладее.
- Да?
- Защо да не дойда с вас... не, не като шофьор побърза да уточни Мани, когато Трез потръпна. - Ще паркирам зад сградата и ще бъда наблизо, в случай че ви потрябвам. Това бебче има фалшиви талони на вратите и на стъклата, разполагам и с цял куп подправени документи. Никой няма да ме закача, освен това ще взема един от братята, в случай че се наложи да изт рием паметта на някой човек.
Трез примига.
- Господи, не мога да те помоля да го направиш...
- Не си ме молил. Аз го предложих.
Трез продължаваше да се взира в свръхмодерната линейка. Не можеше да повярва какво бе готов да направи този мъж...
- Трез? - повика го Мани. - Хей, Трез, погледни ме.
Очите на Трез се обърнаха към него. Мани бе добре сложен като за човек, с тяло на спортист, което продължаваше да поддържа, след като се бе обвързал с Пейн, сестрата на Ви. Ала най-силното у него бе самоувереността му. Обучен в света на хората, бившият завеждащ на хирургичното отделение на болницата „Свети Франсис“ излъчваше неотстъпчивост и твърда решимост да стане на неговото, благодарение на които се вписваше отлично сред братята.
- Аз съм насреща - заяви той сериозно. - И двамата можете да разчитате на мен.
Протегна му ръка и за миг Трез не бе в състояние да стори нищо друго, освен да примигва. След това обаче я стисна с всичка сила.
- Не знам как бих могъл да ти се отблагодаря - отвърна дрезгаво.
- Просто върви и си изкарай страхотно с твоята жена. Само това ме интересува.
Доктор Джейн сложи ръка на рамото му и Трез се почувства смирен от подкрепата им. Както и обнадежден, че Ривендж все пак ще успее да открие нещо сред симпатите.
След като им благодари отново, той се върна в тренировъчния център. Доктор Джейн остана на паркинга, сякаш знаеше, че се нуждае от малко време, за да се съвземе.
Господи, главата му се въртеше.
И колкото и да беше странно, нямаше никакво желание да удави тревогата си в алкохол. Ни най-малко. Не изпитваше и нужда да излезе навън и да изчука стотина непознати мадами. Изобщо не искаше да се чуе с Големия Роб и Мълчаливия Том, за да види какво става в клуба, нито пък да разследва дрогата, която бяха намерили у онзи лесър. Не искаше дори да се качи на третия етаж на имението, да събуди брат си и да му разкаже какво става.
Чувстваше се странно празен. И това го плашеше.
Тази нощ трябваше да бъде специална за неговата кралица.
Трябваше!
30
КОГАТО СЕЛЕНА ИЗЛЕЗЕ ИЗПОД ДУША В БАНЯТА НА ТРЕЗ, БЕШЕ около шест часът вечерта. Беше спала като къпана през целия ден, усещайки единствено, че Трез бе наминал няколко пъти, за да я нагледа. В резултат се чувстваше по-добре, отколкото...
Прескъпа Скрайб Върджин, нямаше представа от колко отдавна.
Избърса се, уви косата си в хавлия и се пъхна в черния халат на Трез. Тялото й се губеше в изобилието от плат, който се разливаше по пода, а коланът бе толкова дълъг, че краищата му едва не се оплетоха в краката й. Въпреки това се чувстваше прекрасно в него, уханието на Трез я обгръщаше като прегръдка, меките дипли я обвиваха в топлина.
Отиде до двойния умивалник, взе една от кърпите за ръце и избърса запотеното огледало. Под светлините в банята кожата й сияеше, бузите й бяха порозовели, устата й бе алена - резултат от секса, който бяха правили. А тази нощ щяха да правят още. Знаеше го, защото всеки път когато Трез влезеше в стаята, бе долавяла тъмното му ухание - обещание за онова, което предстоеше.
Свали кърпата от главата си и остави мокрите кичури на тъмната й коса да се разпилеят по гърба. Подсуши ги, доколкото можеше, разтърквайки с хавлиения плат всичко, което можеше да достигне, без да се напряга твърде много, след което дойде ред за сешоар, само че...
Такъв нямаше.
Огледа се наоколо и провери в шкафовете под умивалниците, ала откри единствено цял куп резервна тоалетна хартия, сапун, шампоан и балсам. Бръснарски ножчета. Кърпи за ръце и големи хавлии. Приближи се до шкафа на стената и откри... още хавлии. Които ухаеха на скъпо и бяха меки като нрясмо опечен хляб, но нямаше да й свършат работа. Крайната й цел беше съвършено суха коса. Или поне съвсем леко влажна.