Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Никакъв жрец. Никой друг освен тях двамата.
Ай Ем отново си пое дъх... и си даде сметка, че тя трябва да бе влязла с придворния служител по-рано, без той да я забележи.
Оттласна се от пода и едва тогава забеляза, че е гол. Все тая. Не искаше да я накара да се почувства неловко, но ако гледката не й харесваше, можеше да си върви.
Не че тя го гледаше. Главата й бе покорно наведена, както я бяха учили.
С’Екс очевидно имаше намерение да се погрижи за него, докато е в плен... или поне да го опази жив. Засега. За миг на Ай Ем му дожаля за горката жена, чието обществено положение очевидно бе толкова ниско, че я пращаха сама при потенциално опасни мъже, без да ги е грижа за безопасността и пола й.
Но разбира се, в йерархията на с’хийб тя не струваше нищо. Тъжно. Само че той си имаше свои проблеми, за които да се тревожи. Без да обръща внимание на прислужницата, нито на това, че е гол, той се изправи и се приближи до паравана в далечния ъгъл. Там се намираше санитарната част и той се възползва от нея, получавайки поредното напомняне, че вече не си е вкъщи.
Когато се наведе над обикновения умивалник, за да изплакне лицето си, трябваше да завърти само едно кранче, вместо две отделни за студена и топла вода.
Не беше, понеже бе затворник. Това с изчакването, докато потече топла вода, бе едно от нещата, с които трябваше да свикне, когато се махна от Територията. Човеците настояваха да си играят с нагласяването на две противоположности, за да получат съвършената температура, докато в с’хийб водата навсякъде бе с температура 36,6 градуса. Независимо дали ставаше дума за пиене, къпане или миене на зъбите, тя си оставаше една съща, нито гореща, нито студена.
Ай Ем наплиска лицето си и се подсуши с черната хавлия, която висеше на стената. Мека. Толкова мека. Човешките хавлии изобщо не можеха да се сравняват, а той бе просто затворник. Върна влажната кърпа на мястото й по навик и излезе иззад паравана.
- Кажи на С’Екс, че искам да го видя.
Затворниците обикновено нямаха право да искат каквото и да било, ала Ай Ем не го беше грижа. Освен това отказваше да говори на Древния език или диалекта на сенките. Тъй като човешката култура беше навсякъде, в училищата на сенките се изучаваше английски и дори от прислугата се очакваше да има поне елементарни познания.
- А това няма да го ям. - Той кимна към подноса. - Така че можеш да си го отнесеш.
Един бог знае какво имаше вътре, наркотик или някаква отрова; в едно беше сигурен - отношението им към него нямаше да си остане толкова добро, колкото бе досега. По всяка вероятност щяха да изтръгнат ръцете и краката му от ставите, макар и не преди да бяха съобщили на Трез за пленничеството му. Мамка му. Защо се беше доверил на...
Прислужницата остави подноса на пода, след което взе лъжицата, загреба и я поднесе към устата си. Повдигна мрежичката пред лицето си със свободната си ръка само колкото да открие устата си и лапна един залък. Направи същото и с хляба, и с ябълковия сайдер в гарафата. След това върна мрежичката на мястото й и се отпусна върху подметките на кожените си сандали.
За съжаление, постъпката й изобщо не уталожи подозренията му. Прислужници като нея бяха толкова ниско в хранителната верига, че името им не заслужаваше дори главна буква. Никого нямаше да го е грижа, ако тя бъдеше отровена или пострадаше по някакъв начин.
Стомахът му обаче се почувства доста окуражен, когато тя продължи да диша. Преди да успее да се спре, Ай Ем се приближи до нея и до подноса. Тя не вдигна глава в което нямаше нищо чудно - боеше се от него, и то с основание. Миризмата на страха й се смесваше чудесно с аромата на пикантната супа. Както и с уханието на кожата й.
Ай Ем пое голяма глътка въздух и усети как през цялото му тяло преминава тръпка, мускулите му се напрегнаха, както и мъжествеността му. В което нямаше никакъв смисъл. Fieme затънал до уши, а пенисът му бе решил да надигне глава? Сериозно?
Застанал над майкен с ръце на кръста, Ай Ем зачака признак, че тя е на път да се гътне. Когато това не се случи, изчака още малко. Тялото й трепереше, но това бе започнало още когато той се изправи.
Най-сетне коленичи върху коравия каменен под, заемайки същата поза, която и тя. Коленете го заболяха почти неикм а... поредното напомняне колко дълго бе живял далеч от расата си. Този начин на седене бе широко разпространен тук, и Територията. А и беше страшно удобен, ако си чисто гол. Не се чувстваш така, сякаш целият си изложен на показ.