Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Миг по-късно Ви отвори вратата, закопчавайки кожения си панталон.
- Тя ще те приеме - каза спокойно.
Сякаш само допреди миг не чукаше до припадък своята шелан, седнала на бюрото си.
- Мога да дойда и по-късно - предложи Трез.
- Не, тя е готова. Селена добре ли е?
- Аз, ъъъ... да. Движи се, тя... ами днес ще я изведа навън.
Ви извади една от ръчно свитите си цигари.
- Така ли? Къде?
През цялото време Трез старателно бе избягвал да мисли за мястото, където щяха да отидат. Идеята за среща беше страхотна, храната щеше да е върхът... имаше само един проблем, с който щеше да му се наложи да се справи някак.
- Онзи ресторант. - Той посочи към тавана. - Нали го знаеш, онзи в центъра, дето се върти в кръг?
- А, да. Страшно високо. -- Ви изпусна струйка дим. - Невероятна гледка.
Аха. Повече от петдесет етажа. Беше влязъл в интернет, за да види точно колко лошо бе положението.
- Да. Невероятна гледка.
Ви го потупа по рамото и понечи да си тръгне.
- Вишъс?
Братът спря, но не се обърна. На светлината над главата му струйката дим се извиваше елегантно във въздуха.
- Колко време ми остава с нея?
Братът обърна глава така, че профилът му очерта блед отрязък от светлината; татуировките на слепоочието му изглеждаха по-зловещи от обикновено.
- Колко време? - повтори Трез. - Знам, че го видя.
Чу се тихо съскане, когато братът си пое дъх и връхчето на цигарата му засия с оранжева светлина.
- Нещата, които виждам, не са толкова специфични. Съжалявам.
- Лъжеш ме.
Черната му вежда подскочи.
- Ще ти простя за това. Веднъж.
С тези думи той се отдалечи, а масивните му рамене се движеха в ритъм с хълбоците му; воинско тяло, срещу което никой, дори Трез със своите умения на сянка, не би се изпречил доброволно. Особено с онази негова светеща ръка.
Ала между тях двамата нямаше да има разпра. Поне не и заради това.
И двамата знаеха, че бе излъгал.
Ви бе най-интелигентният от братята, онзи, който бе надарен с мистични видения, излязъл от тялото на Скрайб Върджин. Освен това не бе способен да лъже. Невероятният му мозък просто не действаше по този начин, прекадено зает с цял куп други неща, за да го е грижа дали няма да засегне някого и дали ще поднесе нещата така, че на онези срещу него да им е по-лесно да ги преглътнат.
Така че, когато бе отказал да се обърне, когато му бе показал единствено профила си, той му бе отговорил достатъчно ясно. Вишъс никога, за нищо на света не би наранил доброволно мъж, когото уважаваше. Това му бе по-вродено дори от откровеността. И да, Трез беше чувал, че виденията му за смърт обикновено не идват с дата и час... ала този път очевидно беше различно. Може би защото онова, което бе видял, не се отнасяше толкова до смъртта на Избраницата, колкото до онова, което щеше да се случи с Трез след нея.
Има две жени. Ив двата случая не ти остава много време.
- ...Трез? - Доктор Джейн звучеше така, сякаш от известно време се опитваше да привлече вниманието му. Готов ли си да поговорим?
Не, помисли си Трез, докато Ви изчезваше през стъклената врата на офиса. Не беше.
29
АД НЕ МИСЛЕШЕ, ЧЕ НИКОЙ НЯМА ДА РАЗБЕРЕ?
Майкен, която тъкмо прекрачваше прага, сс вкамени. Разнеслият се зад нея глас бе дълбок, толкова нисък, чс думите сякаш бяха изръмжани, не изречени... и бе последното, което бе очаквала.
Стъпките на мъж, двойно по-висок и тройно по-едър от пея, я заобиколиха и през мрежичката, закриваща лицето й, тя пог ледна нагоре, нагоре, нагоре.
Лицето на С’Екс също беше покрито, ала неговата маска не бе от фини сребърни халки, а от железни брънки, които скриваха чертите, но не и самоличността му.
В гърдите й отекна страх, глух удар, изтръгнал пот под мишниците и между добре скритите й гърди.
- Нахрани ли го?
Когато тя нито потвърди, нито отрече, палачът разпери ядосано ръце, внимавайки да не докосне нито нея, нито нещо, което се допираше до тялото й, включително и подноса с всичко върху него и дрехите й, и дори големия мраморен квадрат, върху който бе стъпила.
Никой мъж нямаше право да я докосва - под страх от смъртно наказание от ръцете на С’Екс, което вероятно би означавало, че ще му се наложи да се самоубие, предположи майкен.
- Кажи ми - настоя палачът. - Отрови ли го?
- Не! Не беше ял повече от дванайсет часа...
- И откога лично се грижиш за моите затворници?
- Той не е обикновен затворник. - Тя вирна брадичка. - А ти не се беше погрижил за него, както трябва.
- Има стотици други, които да се занимават с тези неща.