Сенките

Думите й бяха последвани от цял хор „о, не“, „повече от красива“ и „само ако ти искаш“...

Селена сложи ръце върху бузите си.

- Канех се да облека една от робите си и да си вдигна косата според традицията.

- Скучно - отбеляза Хекс. Останалите я стрелнаха с погледи и тя вдигна ръце. - Казах ви, че не ме бива в това! Господи, защо ме накарахте да дойда?

Бет отново се обърна към нея.

- Селена, ти винаги изглеждаш прелестно, но искаме да ти предложим нещо по-съвременно, малко по-...

- Дрехи, в които няма да приличаш на перде. - Хекс направи физиономия. - Знам, знам, повече няма да се обаждам. Но това е истината.

- Приличам на перде? - Селена погледна към тежките завеси на прозорците, чиито капаци току-що се бяха вдигнали. - Наистина ли е толкова зле?

Бет пристъпи към нея, взе ръцете й в своите и ги стисна лекичко.

- Имаш ли ни доверие?

- О, разбира се, кралице, просто... не знам... не мога да намеря сешоар и...

Мариса пристъпи напред, стиснала чанта, пълна с всевъзможни пособия за грим и прически.

- Не се тревожи, аз съм насреща!

Ето как Селена се озова седнала на едно столче насред банята на Трез, докато цял куп жени обикаляха около нея със сешоари, гребени и маши за коса.

Насред разкрасяването, очите на Селена се насълзиха.

- О, прекалено близо ли съм? - попита Есен над бръмченето на сешоарите.

Селена вдигна ръка, надявайки се да скрие сълзите си. Тази проява на доброта бе толкова неочаквана; буквално имаше чувството, че цялата къща е с нея и нейния мъж.

Хекс, най-коравата от тях, бе тази, която донесе кутията с носни кърпички. А когато Селена изпусна кърпичката, която си бе извадила, защото ръката й трепереше, пак Хекс взе друга и попи очите й.

Селена срещна погледа й с цвят като метал на пистолет и устните й оформиха едно беззвучно „благодаря“.

Хекс просто кимна и продължи да попива дискретно сълзите й, нежното й докосване - така различно от суровото й лице и мъжките дрехи... както и пистолета, който висеше на кръста й, въпреки че бяха на сигурно място в имението.

В главата на Селена не бяха останали никакви мисли, единствено чувства, прекалено силни, за да ги задържи в сърцето си.

Когато сешоарите най-сетне утихнаха, тя разбра, че е време да се вземе в ръце. Целите тези врява и безумие, докато се занимаваха косата й, й бяха дали нещо, зад което да се скрие, въпреки че всички я бяха видели да плаче.

- Косата ти е толкова прекрасна - каза Кормия, прокарвайки пръсти през вълните й. - Смятам, че трябва да я оставим пусната.

- Благодаря ви, на всички ви - избъбри Селена. Благодаря ви за това.

Бет коленичи пред нея.

- За нас беше удоволствие.

Нечия ръка се отпусна върху рамото й. Друга - над лакътя. Още няколко - на гърба й. А Хекс беше неотлъчно до нея с носните кърпички.

Селена погледна в огледалото и се видя обградена от жените на къщата и никоя от тях не я съжаляваше, за което им беше толкова благодарна. Вместо това те стояха до нея, правейки всичко, на което бяха способни, за да й покажат, че държат на нея.