Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
По някаква причина това й се струваше неописуемо важно.
Вероятно защото едва сега си даде сметка, че те щяха да си спомнят за нея, след като си отидеше... а да бъдеш оплакван от добри хора, бе най-доброто, което би могъл да оставиш след себе си.
- Пусната? - чу се да казва. - Наистина ли? Мислите, че трябва да оставя косата си пусната?
- Позволи ми да ти представя своето приятелче. - С тези думи Мариса вдигна сребриста пръчка, която бе включена в стената с черен кабел. - Нека бойните действия започнат сега.
Селена нямаше как да не се разсмее и вдигна очи към Хекс.
-Ти някога...
- Дали съм използвала нещо такова? - Другата жена подръпна късата си коса. - Как ли пък не. Но смятам, че трябва да ги послушаш. Пред теб стои мозъчният тръст на расата, що се отнася до това, да изглеждаш секси.
- В такъв случай ще се подчиня. - Селена усети, че се развеселява при мисълта за преобразяване. - Правете с мен каквото поискате.
Бет се усмихна широко.
- Мислиш, че това е нещо? Само почакай да видиш роклята!
* * *
- Съжалявам. Опитах.
Ривендж се извиняваше за нещо, за което не беше виновен... и което изобщо не беше изненада. Трез поклати глава.
Двамата стояха в преддверието на имението, стъпили върху мозайката, изобразяваща разцъфнало ябълково дърво.
- Сериозно, Рив. - Той сложи ръка върху рамото на другия мъж, облечено в коженото му палто. - Благодаря ти, че опита.
Подпирайки се на червения си бастун, Рив закрачи из помещението.
- Прегледах всичките ни архиви. Разпитвах...
- Рив, слушай, оценявам това, че отиде в колонията. Но честно ти казвам, не очаквах някакъв магически отговор. – Сякаш не беше свикнал на лоши новини напоследък. - Така че недей да се измъчваш заради това.
Дългото до пода хермелиново палто се развяваше зад едрия вампир, докато той продължаваше да крачи напред-назад. Най-сетне се закова на място.
- Спомняш ли си нощта, в която се запознахме?
- Как бих могъл да я забравя?
- Винаги ми се е струвало, че бе писано да се случи. - Ривендж се загледа в обувките си от щраусова кожа. - Не искам да преживееш това. Особено като се има предвид другото, което те очаква.
Рив бе един от малцината, които знаеха, че Трез бе Помазаният в с’хийб.
Господи, помисли си той. Онази гадост в Територията напълно му беше изскочила от ума. Селена бе заличила всичко друго, изтривайки останалите му тревоги като с белина.
- Ще изкарам това със Селена докрай - чу се да казва. - Никъде няма да ходя, докато тя... е, нали се сещаш.
- Ако се нуждаеш от нещо, каквото и да е то, само ми кажи. -Рив се приближи до него. - Просто...
Смущаващо бе да види този огромен мъж, известен с дръзката си арогантност, да изглежда толкова съкрушен. Трябваше да сложи край на това съчувствие, иначе то щеше да го срине.
- Виж, не е нужно да казваш нищо повече. Честно, предпочитам да не го правиш. Трябва да остана съсредоточен върху онова, което се случва сега... Селена всеки миг ще слезе по стълбите, а тази вечер мислите ми не могат да бъдат някъде другаде.
- Ясно. Но смятам да те прегърна.
- Моля те, недей... о, не, хайде де, човече...
Когато меката хермелинова кожа го обгърна, Трез застина... и се почувства като истински задник. За бога, другият мъж бе свалил гарда, а единственото, което той искаше, бе да избяга в билярдната. Може би да се цапардоса по главата с една от щеките. Докато не я строшеше.
Главата си, не щеката.
- Леле, това е страшно меко - каза, потупвайки палтото.
Рив отстъпи назад.
- Ще ида да поспя в стаята за гости. Смазан съм, а Елена цял ден е била с Лукас. Мисля, че ще спим цяла нощ.
- Звучи ми страхотно.
Неловък. Момент.
- Ще престанеш ли да ме гледаш по този начин? - Трез разтърка лицето си. - Тя още не е умряла.
- Знам, знам. Извинявай. Ще те оставя на мира.
И като го потупа по рамото, Рив пое по стълбището, подпирайки се на бастуна си. Трез остана на мястото си и в този миг осъзна защо не беше потърсил брат си, за да обсъдят случващото се. При обикновени обстоятелства досега двамата с Ай Ем да са разговаряли поне осем пъти... а все още беше едва седем часът вечерта.
Ала ако добрината на Рив му действаше по този начин, определено нямаше да е в състояние да го понесе и от родния си брат. И така едва се държеше... един поглед в черните очи на Ай Ем?
Ужасяваше се, че никога няма да успее да слепи отново късчетата, на които щеше да се пръсне.
Понякога откровеността бе твърде много...