Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Нима аз не съм една от тези стотици, които живеят тук?
С’Екс се приведе към нея.
- Недей да влизаш там повече!
Майкен отметна мрежичката от лицето си толкова бързо, че палачът нямаше време да извърне очи. Той ахна и се обърна рязко, скривайки лице в сгъвките на ръкава си, а тя заяви с глас също толкова властен, колкото и неговият:
- Кой си ти, че да ми казваш къде мога и къде не мога да ходя!
- Пусни маската си! - излая той.
- Няма. Не приемам заповеди от теб. - Майкен издърпа ръкава му настрани, така че той нямаше с какво да закрие очите си. - Ясно ли е?
Екзекуторът стисна клепачи толкова силно, че чертите на лицето му се разкривиха.
- И двама ни ще убият заради теб...
- Тук няма никого. Заповядвам ти да срещнеш погледа ми!
Ролите се бяха разменили толкова рязко, че сега той бе сплашеният, докато бавно повдигаше клепачи, сякаш те не искаха да се подчинят на заповедите на мозъка му. Най-сетне я погледна и това бе първият път, в който някой мъж бе видял лицето й. За частица от секундата сърцето й заби толкова учестено, че й се зави свят. Ала мисълта за пленника там вътре надви смущението й.
- Той... - майкен посочи с палец към вратата на килията - не бива да пострада по никакъв начин. Ясна ли съм?
- Не си ти тази, която може да поставя условия...
- Той е невинен. Това е братът на Помазания, не онзи, който трябва да служи на престола. Разбрах го по татуировката...
- Видяла си тялото му! - От устата на С’Екс изригна низ от думи, които тя не знаеше и които звучаха като „Исусе Христе“.
Каквото и да означаваше това. Тя владееше английски само формално.
С’Екс се приведе още по-близо към нея и понижи глас.
- Чуй ме добре: не се бъркай. Нямаш представа какво се случва тук.
- Знам, че е несправедливо един невинен да бъде държан отговорен за нещо, което не го засяга.
- Нямам намерение да изгубя живота си заради теб. Ясен ли съм? И нямам намерение да променя поведението си, за да угодя на някакъв морален порив, който ти е хрумнало да последваш за миг.
- О, ще го направиш. - Сега бе неин ред да се приведе напред и въпреки размерите й, С’Екс се дръпна рязко. - Прекрасно знаеш с каква власт разполагам. Няма да ми попречиш нито в това, нито в което и да било друго мое желание. И когато отново му донеса храна, ти и мъжете ти ще ме пуснете да вляза, без да ми пречите. Нямам ти доверие да го нахраниш добре... нито да го опазиш невредим. И не му казвай коя съм.
С тези думи тя върна мрежичката пред лицето си на мястото й и понечи да се отдалечи.
- Какво ти е щукнало?
Майкен сиря и погледна през рамо.
- Какво означава тази дума?
- Какво възнамеряваш да правиш? Да го държиш затворен там като морско свинче до края на дните му?
Какво беше „морско свинче“?
Тя присви очи под мрежестия воал.
- Това не те засяга. Единственото, за което би трябвало да се притесняваш, е да не му се случи нещо. И му донеси истинско легло.
На горкия мъж можеше поне да му е удобно, докато тя измислеше безопасен начин да му върне свободата. Успя да свие зад ъгъла, далеч от очите на С’Екс, преди да започне да трепери... преди да се наложи да се подпре на стената, за да не падне.
Когато затвори очи, единственото, което виждаше, бе пленникът, излязъл иззад паравана, след като се беше измил. Тялото му... спираше дъха, голата му фигура бе приковала очите, мислите, дъха й. Широки рамене, яки гърди, издължено тяло – той сякаш бе изваян от някой скулптор, а не беше син на смъртни. И разбира се - онези части на тялото му. Които я бяха накарали да се изчерви толкова силно, че се бе уплашила да не би мрежичката пред лицето й да се стопи.
Казваше си, че просто ще му помогне, и това бе вярно. Наистина. Ала би било глупаво да си затваря очите за това парещо любопитство. Може би дори - опасно глупаво.
О, всевишни звезди, какво правеше?
* * *
Трез седна на кушетката за прегледи, при което главата му едва не се удари в лампата. Докато той се навеждаше, за да се смести, доктор Джейн дойде при него.
- Чакай, нека да я дръпна настрани.
След като разрешиха този дребен проблем, Трез сграбчи тънкия дюшек под задника си толкова силно, сякаш му предстоеше да се понесе с влакче на ужасите. А той ги ненавиждаше.
Доктор Джейн придърпа едно кръгло столче и като седна, загърна двете половини на бялата си престилка и отпусна ръце на коленете си. Вдигна очи към него, видимо готова да го изчака толкова дълго, колкото му бе необходимо, за да събере мислите си.
Трез се прокашля и заяви:
- Тя няма да дойде. Не иска да я човъркат, докато се чувства добре.