Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Тук Елис изгледа съжалително детето в скута на Каши, сякаш то беше жалък заместител на истинския наследник.
— Той е мой син! — отсече рани. — А това е моето кралство! Какво право имат британците да ми отнемат управлението?
— Никакво — призна майорът.
— Тогава ми помогнете, майоре! Моля ви!
— През декември можем да изпратим молба до генерал-губернатора във форт Уилям.
— Добре. Как се казва той?
— Лорд Далхаузи.
— Ще ми помогнете ли да му пиша?
— Разбира се, ваше височество — кимна той и очите му срещнаха нейните. — Всичко, което пожелаете!
Майорът си тръгна, а ние не помръднахме от местата си. Ужасът на чутото беше твърде голям, за да бъде осмислен. Британците бяха наши съюзници. Последните думи на раджата на смъртното му ложе бяха за постигане на споразумение с тях. Беше помолил рани да уважи това споразумение на всяка цена, воден от страх, че след смъртта му съседните на нас кралства ще се спуснат като лешояди върху трупа му. И се беше оказал прав. Само дето съседното на нас кралство се беше оказала Англия.
Когато се върнахме в стаята на кралицата, аз се увих в най-топлия си шал, после се извиних и излязох на двора. Арджун ме откри край фонтана.
— Чу ли? — попитах директно. Дъхът ми се събираше на облачета пред устата ми. Очакваше ни доста студен месец декември.
— Да, чух. Но тя сигурно е очаквала подобно развитие на нещата.
— Така ли? — изгледах го втрещена аз.
— Не чу ли как говореха британците за раджата по време на погребението му?
Замислих се, но нищо не се сетих.
— Ти разбираш английски по-добре от мен — отбеляза Арджун, — но даже за мен беше пределно ясно. Те наричат раджата „принц“, а не „крал“. А картината, която капитан Малкълм поднесе на рани… Видя ли я?
— Не. Рани не пожела да я окачи никъде.
— Защото на нея е показана среща между генерал-губернатора и раджата, на която и двамата седят на западни столове, при това на еднакво ниво!
Ахнах.
— Когато писмото пристигне след няколко седмици — допълни той, вече значително по-тихо, — със сигурност ще избухнат размирици. Сипаите няма да приемат подобно нещо — предсказа Арджун, — а рани ще се озове в изключително деликатно положение. Ако избере да подкрепи въстаниците, британците ще я убият. Ако пък застане на страната на британците, ще я убият въстаниците!
— Какво имаш предвид под това „ще я убият“? — изгледах го ококорена аз.
— Сита, на прага ни чука война! Британците идват да завладеят кралството ни!
Имах чувството, че някой ме е сритал и ме е оставил без дъх.
— Ами онази молба? — простенах.
— Молбата свърши ли работа на моголския император? Ами на Баджи рао?
Въпреки студа на двора главата ми пламна. Та моят живот беше изцяло посветен на рани! Какво щеше да стане сега с Дурга дал? Какво щеше да стане с готвачите, градинарите и хилядите други хора, които зависеха от трона ѝ? Какво щеше да стане с Джанси?
— Нашата работа е да защитаваме рани и раджкумар на всяка цена — сякаш разчел мислите ми, рече Арджун. — А вероятно предстоят опасни времена! Затова искам да бъдеш много внимателна!
— Не, те ще се вслушат в нашата молба! Нямат никаква причина да превземат Джанси! Та ние не сме нарушили с нищо подписания с тях договор! — изтъкнах, все така неспособна да приема други варианти.
Ала Арджун не беше особено убеден в подобен развой на нещата.
Деветнайсета глава
Когато рани обяви, че от днес нататък всяка сутрин ще практикуваме йога с шри Рама, сред дургавасите настана брожение. При толкова много проблеми, надвиснали над Джанси, на никого не му се занимаваше да изпраща поздрави към слънцето.
— Целта на йога — поясни рани — е да ни напомни, че не сме волове и че винаги можем да сложим настрани товара си, стига да пожелаем!
Повечето от дургавасите тайничко се изсмяха на тези думи. Но в рамките само на няколко седмици тялото ми стана много по-гъвкаво и подвижно, умът ми — много по-остър.
Знам, че Западният свят разглежда йог — или йога, както впоследствие стана известна — като нещо екзотично. За нея се знае, че е нещо, което мистиците практикуват с отпуснати с дланите нагоре ръце и затворени очи. Какви ли не глупости са се нароили за тази форма на медитация, но аз сега ще ви кажа какво точно е йога и какво не е. Йога не е нещо, което се практикува с музика, огледала или други средства за отвличане на вниманието. Целта ѝ е не толкова самйога, колкото вийога, което ще рече, че йога е свързана по-скоро с прекъсване на връзката, отколкото със създаването ѝ — нещо, което мнозина западняци намират за твърде странно, докато не им се обясни. Причината, поради която човек практикува йога всеки ден, е да прекъсне връзката със страданието дълбоко в себе си.