Довършителката

– Не знам за какво говорите. Не съм предателка. И не работя за проклетите Кръвници.

– Как тогава ще обясниш тази книга? – Кроун я вдигна високо, без да отмества дулото на мортата си от главата ми. – Откъде се сдоби с нея?

– Намерих я.

– А, намерила си я! И защо тогава не уведоми Съвета?

– Аз... аз щях да го направя.

– Лъжеш! – отсече той и красивите му черти се изкривиха в уродлива гримаса на ярост.

После се обърна към Дигби и Нон.

– Водете я.

Те пристъпиха напред и ме уловиха под мишниците. Кучето понечи да ги нападне, но аз му наредих да стои мирно. Боях се да не го застрелят, а и Доджсън вече се бе прицелил в гърдите му.

– Недейте! – изкрещях. – Той няма да ви ухапе. Ще дойда с вас доброволно. Хари Две, ти оставаш тук. Марш в ъгъла!

После ме изкараха грубо навън и ме поведоха към селото. Когато стигнахме Главната, вестта за ареста ми явно се бе разпространила, защото много прозорци светеха, озарени от свещи и фенери, а през тях надничаха любопитни Уъгове по нощници и пижами.

Скоро се озовахме пред Валхал. Нида, явно върнат към старите си задължения, ни очакваше и отвори вратата на клетката. До него Шук ме фиксираше с кръвожадните си очи. Ноздрите му потрепваха, сякаш искаше да запомни мириса ми, в случай че по-късно му се наложи да ме открие и разкъса.

Хвърлиха ме вътре и тежката решетка се захлопна зад мен. Нида заключи старателно катинара.

Кроун се улови за прътите и ме загледа през тях.

– Утре ще ти бъде повдигнато официално обвинение – изрече бавно. – Не се и съмнявай, че ще успеем да го докажем. А предателството, както знаеш, се наказва със смърт чрез обезглавяване.

Не можех да повярвам на ушите си. Обезглавяване?

Вярно, че имах глупостта да държа у себе си книгата, но тя не съдържаше никакви планове за нападение над Горчилище, а само информация за съществата, населяващи Мочурището.

Но как можех да обясня притежанието и, помислих си със свито сърце, без да разкрия, че съм я взела от дома на Куентин Хърмс? А и откъде той самият можеше да има такава книга? Погледнах към ръцете си и благодарих на Алвис Алкумус задето, капнала от умора, бях заспала с дрехите тази вечер. Ако бяха видели рисунките, покриващи цялото ми тяло, вероятно щяха да ме одерат жива. Придърпах ръкавите си по-ниско и се уверих, че ризата ми е добре запасана, а крачолите – затъкнати в ботушите.

– Разполагаш с цялата нощ, за да помислиш на воля върху греховете си – продължи Кроун. – И за наказанието, което ти се полага зарад тях. – Той се приближи до металните пръти така, че устните му почти ги докоснаха. – И този път дори мадам Моригон няма да успее да те отърве, Вега.

После се изсмя злостно, обърна се и си тръгна.

Изкрещях подире му и се пресегнах през решетката в напразен опит да го ударя. Начаса обаче дръпнах ръката си обратно, защото зъбите на Шук изчаткаха на сантиметри от нея. Малко остана да изгубя пръстите си.

Тоягата на Нида се стовари с трясък до главата ми.