Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Шев бутна вратата към караулката и учтиво отстъпи настрани, като се спря само за да подложи деликатно крак на пътя на Лом.
Той премина покрай нея — очите на огромното му лице вече бяха започнали да се подбелват. Тя закачи единия от огромните му ботуши с крака си, той се спъна, изломоти нещо и от вцепенените му устни потече лига. Блъсна се в рамката на вратата, завъртя се като обезумял, коленете му се подгънаха, ръцете се разпериха встрани, единият му крак закачи другия и той рухна право върху масата и подредените около нея столове; на всички страни се разлетяха чинии, чаши и недоядена вечеря. Той остана да лежи в безсъзнание сред отломките, забил лицето си в локва от разпиляно задушено.
— Но виж, отровата, това е друга работа — каза Шев, изключително доволна от себе си.
Ханакар ѝ беше казал, че токсинът му е способен да повали и слон, и очевидно този път не беше преувеличил.
— Ха! — разнесе се вик зад гърба ѝ и Шев се обърна рязко, претърколи се и сграбчи мечояда, преди да скочи на крака в бойна стойка.
Беше Джавра, която се издърпа върху все още намиращия се в безсъзнание стражник на парапета — зацепи ботуша си в главата му, прехвърли се от другата страна и се надигна, задъхана и със замъглен поглед, стиснала в едната си ръка увития си в парцали меч.
— Ха. — Тя погледна към натръшканите и бавно се изправи. — Аз за какво съм ти?
— Някой ще трябва да гребе на връщане. — Шев прибра мечояда в канията му, прескочи потреперващото тяло на Големия Лом и тръгна към стълбището. — Да вървим.
— Насам! — изсъска Шев, като се притисна към вратата и махна на Джавра, която вървеше след нея.
От другата страна се чуваха гласове, които зазвучаха изненадващо ясно, щом притисна ухото си към ключалката.
— Тя няма да дойде да ме спаси. Губиш си времето!
— О, разполагам с достатъчно време.
Гласът беше спокоен и дори радостен, но въпреки това по изпотения гръб на Шев полазиха тръпки. Гласът на човек, който може да заповяда да изколят цяло семейство с лекотата, с която си бърше задника. Човек, жесток като чума, чиято съвест не беше повече от щипка сол. Гласът на Хоралд Пръста.
— Не подценявай чара си, Карколф. Шев ще дойде, сигурен съм, и приятелката ѝ също. А междувременно ето, вземи си още!
— Не!
Последваха дрезгав, грозен смях и подрънкване, което прозвуча като вериги.
— Щом ти казвам да си вземеш, значи, ще вземеш!
— Не! — Гласът на Карколф прозвуча пискливо, агонизиращо. — Стига вече, гадно копеле! Стига вече, моля те!
Шев вдигна крак и изрита с крясък вратата. Тя отлетя назад, сякаш изобщо не беше заключвана, отскочи от стената и рязко удари Шев по рамото, завъртя я и едва не изби мечояда от ръката ѝ. Тя се опита да запази равновесие, докато надаваше боен вик, който прозвуча повече като вой от болка, и…
Шев се спря неуверено насред порутен двор, чиито рушащи се стени бяха обрасли с изсъхнал бръшлян.
Карколф седеше на стол. Хоралд Пръста се беше навел над нея.
Но ужасният бич на престъпния свят на Стария не държеше в ръцете си никакви инструменти за изтезания. Само бутилка вино, която беше наклонил, за да налее от нея. Усмивката му изобщо не приличаше на кривата усмивка на убиец, а беше добродушна и бащинска. В същото време Карколф седеше, очевидно невредима и незавързана, както обикновено прекрасна и сияеща, кръстосала спокойно крака, като носът на единия ботуш спокойно се поклащаше напред-назад, а с едната си ръка прикриваше чаша.
Като че ли искаше да покаже, че не иска повече вино.
— Виждаш ли? — Хоралд направо грейна, когато махна доволно с ръка. — Тя наистина дойде!
Карколф скочи. Приближи се до Шев, като я гледаше в очите. Вървеше с онази походка, от която Шев не можеше да отмести поглед дори сега. Шок, гняв, страх, всичко беше пометено от стремителната вълна от облекчение, толкова силна, че краката ѝ едва не се подкосиха.
— Ранена си. — Карколф се намръщи, когато притисна палеца си към порязаната вежда на Шев. — Добре ли си?
— Ох! Толкова добре, колкото може да се мечтае, като се има предвид, че току-що се сражавах с петима главорези!
— Не се притеснявай за това. — Хоралд сви рамене и седна, като си наля чаша вино. Беше доста по-стар от последния път, когато Шев го беше видяла, но изглеждаше и доста по-благоденстващ. Човек можеше да го вземе за състоятелен търговец, ако не бяха татуировките на врата, белезите по кокалчетата на пръстите и суровата твърдост в погледа. — Ако има нещо, което съм научил през продължителната ми кариера, то е, че винаги ще се намерят нови главорези.
— Ти дойде за мен.