Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— О, мосю Малоун, да не сте следвали история?
— Чел съм доста.
— Тогава нека ви покажа нещо.
Кларидън ги поведе през отворени портали в зали с протрит под, всяка с табелка с името си. Спряха насред подобна на пещера правоъгълна зала със сводест таван.
— Тук е била банкетната зала на папата. Събирала стотици гости — каза Кларидън, а гласът му отекна в празнотата. — Климент Шести окачил на тавана синя завеса, осеяна със златни звезди, наподобяваща небесния свод. Стените били украсени с фрески. Всичко било унищожено в пожара през 1413 година.
— И не са го възстановили? — учуди се Стефани.
— Папите на Авиньон вече ги нямало, така че и дворецът нямал същата стойност. — Кларидън посочи към другия край на залата. — Палата се хранел сам точно отсреща, върху подиум, седнал на трон, под балдахин, украсен с алено кадифе и хермелин. Гостите седели на дървени скамейки покрай стените — кардиналите в източната част, останалите в западната. Дървените маси били наредени под формата на буквата „П“, а храната се сервирала по средата. Всичко било доста строго и церемониално.
— Както и целият дворец — отбеляза Малоун. — Имам чувството, че се разхождам през бомбардиран град, сякаш душата на сградата е унищожена. Един съвсем отделен свят в света.
— Такава била идеята. Френските крале искали папите им да бъдат изолирани. Само те контролирали мислите и действията им. Нито един от папите не бил посещавал Рим, тъй като италианците биха ги съсекли на място. Така че седмината мъже, служили като папи в този дворец, си изградили собствена крепост и не оспорвали френския трон. Дължали съществуването си на краля и се наслаждавали на това убежище — тяхното авиньонско пленничество, както наричали службата си тук.
Следващото помещение бе доста по-малко. Залата с гоблените бе мястото, където папата и кардиналите се срещали на тайни съвети.
— Тук дарявали Златната роза — каза Кларидън.
— Особено арогантен жест от страна на авиньонските папи. В четвъртата неделя от постите папата почитал една специална личност, обикновено владетел, като я дарявал със Златната роза.
— Не одобряваш ли това? — попита го Стефани.
— Христос не е имал нужда от златни рози. А защо папите да имат? Просто поредното кощунство, типично за това място. Климент Шести купил целия град от Йоана, кралица на Неапол. Което било част от сделката, която тя сключила, за да изкупи опрощение за съучастничество в убийството на съпруга си. В продължение на сто години престъпници, авантюристи, фалшификатори и контрабандисти можели да се укриват от правосъдието тук, стига да отдавали нужната почит на папата.
През съседна зала влязоха в Залата на елените. Кларидън щракна няколко лампи, хвърлящи мека, приглушена светлина. Малоун се забави на входа достатъчно дълго, за да хвърли поглед назад към Банкетната зала. Някаква сянка пробяга по стената, но това му бе достатъчно да разбере, че не са сами. Знаеше кой ги следва. Висока, привлекателна, атлетична жена — цветнокожа, както бе казал Кларидън по-рано в колата. Жената, която ги бе последвала в двореца.
— … Ето тук се съединяват старият и новият дворец — тъкмо казваше Кларидън. — Зад нас е старият, а новият започва през онзи портал. А тук е бил кабинетът на Климент Шести.
Малоун бе прочел в пътеводителя за Климент, човек, който обичал картините и стиховете, приятните звуци, редките животни и рицарската любов. Имаше и негов цитат: Предшествениците ми не са знаели как трябва да живее един папа. Той превърнал старата крепост на Бенедикт в пищен дворец. В момента Малоун бе заобиколен от идеални примери за материалните потребности на Климент под формата на изображения, изрисувани върху лишените от прозорци стени. Ниви, гори и потоци, всичко това под яркосиньо небе. Мъже с мрежи край езеро, гъмжащо от щуки. Бретон шпаньоли. Млад благородник със своя сокол. Дете, покатерило се на дърво. Треви, птици, къпещи се хора. Преобладаваше зеленото и кафявото, но тук-там някоя оранжева дреха, синкава риба и плодовете по дърветата обогатяваха цветовата гама.
— Климент поръчал фреските през 1344 година. Открили ги под пластовете вар, наплескани от войниците, когато дворецът бил превърнат в казарма през деветнайсети век. Тази зала прекрасно отразява нагласата на авиньонските папи, особено на Климент Шести. Някои дори го наричали Климент Великолепния. Не изпитвал никакво влечение към религиозния живот. Уреждането на покаянията, отменянето на отлъчванията от църквата, опрощаването на греховете, дори съкращаването на престоя в чистилището и за живи, и за покойници — всичко било за продан. Забелязвате ли нещо да липсва?