Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Въпреки всичко той прие да участва в нещо, което му изглеждаше като безвкусен фарс, като подигравка с вярата. Божието слово и Корана бяха донесени и поставени върху една маса пред трибуната, зад която той бе застанал заедно с Арн и арабина Утман ибн Катаб. На площада вън се беше струпала многобройна тълпа, ограничена от въжета и пазена от сержанти в черни дрехи, въоръжени с копия и мечове. Началото на фарса бе поставено, когато Арн започна бавно да рецитира "Отче наш", който малцина всъщност познаваха. След това Утман ибн Катаб каза една молитва на езика на неверниците, които я изслушаха с чело, долепено до земята. След като церемонията приключи, Арн каза, че първият тъжител може да бъде повикан. Един палестински селянин от колибите, които бяха под управлението на Газа, пристъпи напред, придружен от две жени. Едната от тях беше с ръце, вързани зад гърба. Той блъсна вързаната жена на земята и накара другата, която беше забулена, да застане зад гърба му. След това се наведе към тримата съдии и вдигайки дясната си ръка, започна да рецитира някаква дълга молитва, която би трябвало да бъде чест, оказана към Арн. За Зигфрид тя беше напълно неразбираема.

След това селянинът започна да разказва своя случай, а Арн тихо превеждаше, така че Зигфрид да успее да разбере за какво става дума.

Вързаната жена беше съпругата на селянина. Той се беше отказал от правото, което му даваше вярата, да я осъди на смърт поради изневяра. Този процес бе вдъхновен от желанието му да следва закона на Газа, който той, както и всички останали жители на селото се бяха заклели да спазват в замяна на защитата, която им осигуряваха кръстоносците. Неговата съпруга беше извършила голям грях, за който свидетелстваше тази честна жена, която беше тяхна съседка.

Арн прекъсна дългата реч на селянина и помоли жената да пристъпи напред, което тя свенливо стори, докато тишината властваше над всички присъстващи. Арн я попита дали е вярно това, което съседката й казваше. Тя потвърди. Той я помоли да сложи ръката си върху Корана и да се закълне пред Бога, че е готова да се пържи в ада ако лъжесвидетелства, както и да повтори обвинението си. Тя се подчини, но ръката й трепереше, когато я протегна към Светата книга и така предпазливо я положи над Корана, сякаш се страхуваше, че книгата ще я изгори. Въпреки това тя повтори дума по дума това, което бе казала преди. Тогава Арн я помоли да се оттегли и се наведе към Утман ибн Катаб, който започна бързо и тихо да говори нещо, от което Зигфрид не чу и не разбра нищо. Само видя как другите двама съдии постигнаха съгласие по въпроса.

Арн стана и прочете откъс от мюсюлманската света книга, който Зигфрид не можа да разбере, тъй като никой не му го преведе на франкски. Той помисли, че подобен съд е смайващ, защото според Корана бяха необходими четирима свидетели, за да се докаже едно прелюбодеяние. А ако то не можеше да бъде доказано, никой, нито мъж, нито жена, нямаше правото да го споменава. Този човек беше довел един-единствен свидетел, чрез който нищо не можеше да докаже.