Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Значителните парични суми, които минаваха през ръцете на търговците от Газа и техните писари, ненапразно изкушаваха много хора по онова време.

Веднъж от Александрия пристигна кораб с петдесет хиляди златни монети, които трябваше да бъдат заровени в земята в осем големи сандъка. Нямаше нищо по-лесно за някой в положението на Арн Готски от това да запише в книгите си сумата от трийсет хиляди монети, а останалото да запази за себе си. Това си беше цяло състояние, което щеше да му позволи да се завърне в страната си и да купи цялата област, от която идваше. Сред мнозината, които бяха се скрили зад кръста и бяха заминали за Светите земи, малцина бяха тези, които щяха да се поколебаят да постъпят по този начин.

Въпреки това Арн си спомняше само за едно такова предателство, извършено през времето, в което той бе прекарал в служба на тамплиерите. Спомняше си само за един такъв случай: един рицар беше лишен от бялото си наметало, след като у него бе намерена златна монета, която нещастникът твърдеше, че е негов талисман. Но явно се бе излъгал в нея, след като именно тя донесе нещастие на незаконния си притежател.

В качеството си на комендант Арн имаше право да разполага с пет коня, докато един обикновен член на братството можеше да има четири. Но той се беше отказал от този допълнителен кон. От дълго време бе така твърдо решен да спазва обета си за бедност, че при вида на петдесетте хиляди златни монети той никак не се развълнува. И всички негови братя, които досега бе познавал, бяха точно като него.

За него беше успокоение, че можеше да се отърве от затворниците египтяни. Когато придружи емира Муса и Фахр до борда на кораба, който щеше да ги отведе до Александрия, Арн почувства едновременно тежест и облекчение. Муса лично беше дошъл да донесе откупа, даден му от Саладин. Те се разделиха като добри приятели, шегувайки се, че за Фахр и за Муса би било удоволствие следващия път, когато се срещнат, Арн да бъде техен затворник. Арн избухна в смях и отбеляза, че затворничеството му щеше да е или много дълго, или много кратко, тъй като, за съжаление, за него нямаше кой да плати дори и една-единствена златна монета. Само този, който не се интересува и не умее да предвижда бъдещето, може да изпита подобно удоволствие.