Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Този път от стените наблюдаваха по-внимателно какво се случва. Монахът първо се прицели в главата на Ерик, но по средата на замаха прехвърли боздугана само в едната си ръка и подкоси през краката своя съперник.
С подобна лекота той се справи и с останалите трима младежи, които предварително сваляха все повече дрехи от себе си предвид банята, която ги очакваше. Накрая остана единствено Арн Магнусон.
Преди да тръгне към брат Гилберт, той съблече не само ленената си риза, но и синята туника. Последва диалог, от който малко зрители разбраха нещо, независимо че всички наостриха уши, тъй като протече на езика на франките.
— Ти вече не си толкова бърз в движенията си както някога, скъпи учителю — каза Арн.
— Не забравяй, че никога не си ме побеждавал в такъв дуел, младо-зелено — отговори брат Гилберт през смях, като вдигна заплашително боздугана си с вид на човек, който се кани да нанесе страховит удар. Арн не му обърна никакво внимание и преди да започнат същинското стълкновение, рече:
— За твое голямо съжаление, вече не съм толкова млад и зелен.
След това ударите започнаха да валят с невъобразима бързина ту към единия, ту към другия, като всеки ги отбиваше също толкова бързо. На всички още от самото начало стана ясно, че тези двамата многократно превъзхождат другите участници в това състезание.
Накрая като че ли умората у монаха надви и Арн увеличи бързината на ударите си, докато успя да подкоси крака на противника си. В момента, в който той залитна, Арн протегна към него боздугана си, монахът го хвана, вече падайки, успя да възстанови отчасти равновесието си, което пък му позволи да падне в рова там, където водата бе най-плитка и да намокри само долния край на ризата си.
От този момент нататък никой от младежите не посмя да претендира за победата. Това стана още по-очевидно след като започнаха двубоите на кон.
При първия участниците, двама по двама, трябваше да галопират един срещу друг, въоръжени с по една тежка торба с пясък, като всеки се старае пръв да избута с нея противника си от седлото. Като победител в предходното изпитание, Арн избра реда, по който останалите да се явяват пред него, и се справи с младежите с лекотата, с която монахът го бе направил върху дъската. Отново останаха само той и монахът. Последва дълга демонстрация на високоскоростна езда, подправена с трудноразбираеми похвати. И този път Арн спечели, но пак по начин, който да остави впечатлението, че отново умората е причина за поражението на монаха.
Следващото изпитание изискваше от всеки от участниците да препусне към забитите в земята колове със забучени на тях гулии, които да разполови с меча си. Нито един от младежите не успя да разсече и половината от своята редица гулии, преди да дойде реда на Арн. Той дори не си даде труда да замахва към всяка гулия, а просто профуча покрай коловете, протегнал като крило дългия си тънък меч и толкова бързо разполовяваше всяка гулия, че отсечената половина още летеше към земята, докато той разсичаше следващата. Монахът, който бе и последният му противник, се опита да направи същото, но мечът му внезапно се заклещи в третата гулия и за него това бе краят на състезанието.
Щеше да е почти невъзможно за победителя от изпитанието с гулиите да спечели и следващото, защото предстоеше скоростното надпрепускане. Ако успееше да вземе победа над един противник, после над втори, над трети дори, то по-нататък щеше да му става все по-трудно да накара вече поуморения си кон да препуска толкова бързо колкото и напълно отпочиналите.
Арн Магнусон знаеше това много добре. Реши при първите надбягвания да използва по-умерена скорост, колкото само едва да изпревари съперника си. Отначало му се искаше първо да се надпреварват с монаха, който яздеше един от отвъдморските вихрогони. Предпочете обаче да го запази за края.
Двамата мъже се понесоха с пълна скорост, също както при състезанията с торбите с пясък и с гулиите. Но добре отпочиналата кобила на монаха надбяга с лекота жребеца на Арн.
Остана единствено най-благородническото състезание — стрелбата с лък. Досега не се бе чувало монах да стреля с лък. Но и никой не си бе представял, че монах може така да язди или да върти меча и боздугана като този тук.
Арн и монахът може би предварително бяха решили помежду си как да приключи турнира, защото краят му бе наистина завладяващ. Още в момента, в който монахът опъна пробно тетивата на лъка, който Арн му подаде, си пролича добре, че не за първи път държи в ръка подобно оръжие.