Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
Фристед се съгласи безропотно, че съвсем не той е центърът на разследването, провеждано от “фирмата”. От една страна, диригентът бе Неслунд с групата за анализ на телефонните разговори, с конфискацията и може би със засечените нови телефонни разговори, а от друга — съвсем отделната група, занимаваща се с палестинците, които, ако се съдеше по известните факти, нямаха никакво отношение към проблема. И освен това във “фирмата” можеше да се случи всичко, за което Фристед щеше да научи по-късно и дори само трохите, които щеше да му отдели Неслунд.
Имаше и друг начин да си изясни какви по-точно идеи имаше Неслунд, за да планира по-нататъшните си действия. Пo принцип на Фристед не му харесваше този обходен метод, но сега в играта се бяха включили съвсем ирационални моменти или по-точно бе да се каже — силната му неприязън към средствата за масова информация.
Събра целия материал и го заключи в сейфа, провери по стар навик дали не е забравил нещо, след което взе палтото си и излезе.
Двадесет минути по-късно си купи от вестникарската будка на Централна гара всичките интересуващи го вестници от последните два дни, а именно “Дагенс нюхетер”, “Свенска дагбладет” и “Експресен”. След това се отправи у дома, към вилата си в Бром, обядва, мълчейки разсеяно, след което, както обикновено, прибра съдовете и всичко останало и се оттегли в кабинета си. Извади хартия и химикалка и постави вестниците пред себе си.
Естествено бе да го интересуват “фирмените” журналисти, особено когато някой от тях коментираше събитията или открито, или между редовете, така както, например, го правеше обичайният рупор на Неслунд — интендантът на полицията Карл Алфредсон, известен под псевдонима Карл-Алфред.
И при четиримата бе “конфискувано голямо количество оръжие и наркотици” и едно от намерените оръжия имаше “косвена връзка с убийството на интенданта на полицията Фолкесон”. Говореше се и за наказания за съучастничество в извършване на убийството. Карл-Алфред обясняваше, че такива хора имали достатъчни юридически познания, поради което не трябвало да бъдат подценявани. Те така старателно разпределяли престъпната си дейност помежду си и всеки отговарял за малка част, така че на прокурора щяло да му се наложи да се разправя с всеки поотделно, когато застанат пред съда. Това обаче не било проблем на службата за сигурност, която се задоволявала само с проследяването на виновните, след което ги предавала в ръцете на демократичното правосъдие.
Хайката срещу четиримата шведски терористи била довела на свой ред СЕПО до следите на “въоръжена фракция”, която освен това се занимавала с контрабанда на наркотици за “финансиране на терористите”, тоест това не били обикновени търговци на наркотици. Известно било също така, че палестинският тероризъм се финансирал с контрабанда на хашиш от Ливан, обясняваше Карл-Алфред в “Дагенс нюхетер”.
Що се отнасяло до седемте палестинци, заловени в Упсала, то се потвърждавало, че вероятно именно тази група е осъществила самия терористичен акт. Имало явна връзка между тях и четиримата шведи. По такъв начин в един калъп се поставяли търговците на хашиш, четиримата шведи и седемте палестински терористи.
Дотук всичко бе приблизително така, както и очакваше Фристед и както въобще си представяше плановете на Неслунд. Можеше, разбира се, и да е глупост това, че убиецът се намираше сред седемте палестинци, групирали се в Упсала, или сред заловената “наркофракция” в Сьодертеле, или пък че все пак му се бе удало да се изплъзне от мрежата. За това обаче СЕПО “премълчавало” и Карл-Алфред от “Свенска дагбладет” уверяваше, че СЕПО държи в ръцете си някои важни нишки, за което от гледна точка на сигурността не искало да говори, което, като цяло, било разбираемо. Да, наистина бе “разбираемо” защото нямаше такива нишки. Фристед седя известно време, взрян в статията на първата страница, озаглавена: СЕПО РАЗБИВА НОВА АРАБСКА ТЕРОРИСТИЧНА ФРАКЦИЯ.
След това премина към изучаването на мнението на добре информирания израелски източник във вестник “Експресен”. Той бе журналист, който постоянно разобличаваше шведските сделки с арабския свят. Само той единствен знаеше, не по-малко от цялото израелско разузнаване. Той наистина имаше свои аргументи, които журналистите на “фирмата” не съобщаваха.
Арабската терористична операция “план Даал” била всъщност част от постоянно водещата се гражданска война между съперничещите си палестински организации в ООП и на самата нея срещу “предателите” в арабския свят, които бяха за преговори. Следваше изброяване на голям брой случаи, при които палестинците се бяха избивали помежду си или бяха убивали арабски политици (списъкът се стори познат на Фристед). И ако сега — а за това говорело всичко — се окажело, че СЕПО е предотвратило именно такава операция, то съществувал риск палестинските терористи да изпратят в страната нов “патрул на смъртта”, за да осъществят замислените си отпреди планове или за да ударят по СЕПО като възмездие. Такава евентуална цел в Швеция можело да е египетското посолство, което напоследък получило усилена охрана от СЕПО.