Изповядвам

– Сега, когато сте във война? Как успя да излезеш?

– Мога да влизам и излизам без особени проб­леми. Имам си система. Имам и връзки.

Отец Морлен направи жест, сякаш искаше да му покаже, че не е в негов интерес да знае подроб­ностите.

Говориха надълго и нашироко. Идеята на Феликс Ардевол беше ясна: от няколко години насам много германски, австрийски и полски граждани бяха започнали да се чувстват неуютно заради плановете на Хитлер и търсеха начин да заминат.

– Търсиш богати евреи.

– Бягството винаги е изгодна сделка за антикваря. Заведи ме там, където има хора, които възнамеряват да заминат за Америка. Останалото е моя работа.

Стигнаха до края на коридора. Прозорецът гледаше към скромно дворче, украсено единствено с кървавочервено мушкато в саксии, поставени на земята. На Феликс му беше трудно да си представи как някой доминикански монах полива тази редица от мушката. На отсрещната страна на малкото дворче друг прозорец, подобен на този, беше като съвършена, сякаш нарочно направена рамка на купола на „Свети Петър“, там в далечината. За миг Феликс Ардевол си помисли колко хубаво би било да отнесе прозореца и гледката със себе си. Върна се към действителността, убеден, че Морлен го е завел там, за да му покаже прозореца.

– Имам нужда от три-четири адреса с подробности за хората.

– Откъде знаеш, скъпи Ардеволе, че аз мога да знам това, което те интересува?

– Имам си собствени източници на информация. Отделям много време, за да си върша работата, и знам, че ти непрекъснато разширяваш контактите си.

Отец Морлен преглътна забележката без видима реакция.

– Откъде идва този неочакван интерес към чуждите дела?

За малко да каже защото моята работа е моята страст; защото, ако намеря предмет, който ме интересува, светът се превръща в този предмет, било статуетка, картина, хартия или плат. А светът е пълен с предмети, които сами по себе си нямат нужда от обосновка. Има предмети, които...

– Станах колекционер. – Уточни: – Колекционер съм.

– Колекционер на какво?

– Колекционер. – Разпери ръце като свети Доминик, проповядващ от амвона. – Търся красиви предмети.

Разбира се, че отец Морлен имаше информация. Ако съществуваше човек на света, който да знае всичко почти без да мръдне от „Санта Сабина“, това беше отец Феликс Морлен, приятел на своите приятели и според мълвата опасен за неприятелите. Ардеволе беше приятел и затова бързо постигнаха съгласие. Преди това Феликс Ардевол трябваше да изтърпи една проповед за бурните времена, в които живеем и които никой не желае, и за да направи добро впечатление, повтаряше имаш пълно право, имаш пълно право; ако ги наблюдава отдалеч, човек би си помислил, че казват литанията на света Богородица. Заради бурните времена, които изживяваше Европа, много хора започваха да гледат към Америка и благодарение на отец Морлен Феликс Ардевол прекара няколко месеца, пътувайки из Европа отпреди пожара, като се мъчеше да спасява вещите от всевъзможни сътресения. Първият контакт беше на „Тифер Грабен“, в Innere Stadt201 на Виена. Много хубава къща, не много просторна, но със сигурност много дълбока. Натисна звънеца и се усмихна мило на госпожата, която му отвори вратата малко недоверчиво. При този първи контакт успя да изкупи цялата покъщнина и след като си отдели петте най-ценни предмета, я препродаде на двойна цена, без да напуска Виена, кажи-речи, без да пресече Рингщрасе202. Такъв страхотен успех би могъл да му завърти главата, но Феликс Ардевол освен умен, беше и хитър. Затова действаше предпазливо. В Нюрнберг купи колекция живопис от седемнайсети и осемнайсети век: два фрагонара, един ефирен вато и три риго203. А също, предполагам, онзи миньон с жълтите гардении, който е отделил от останалите. В Понтеградела, близо до Ферара, за пръв път държа в ръцете си ценен музикален инструмент. Беше виола, изработена от Никола Галиано от Неапол. Докато обмисляше дали да я купи, съжали, че не се е научил да свири на такива инструменти. Изчака мълчаливо, докато продавачът, виолист на име Давиде Фиордализо, който, според както му бяха разказали неговите източници, бил принуден да напусне Виенската филхармония поради новите расови закони и напоследък си изкарвал прехраната, като свирел в едно кафене във Ферара, много притеснен каза съвсем тихичко два милиона. Погледна към синьор Арау, който вече цял час преглеждаше виолата с лупа, и той направи утвърдителен знак. Феликс Ардевол знаеше, че това е моментът да върне предмета на собственика му и да обяви презрително някоя абсурдно ниска цена. Така и направи, но толкова много съжали, че е застрашил придобиването на тази виола, че след това трябваше да седне и да преосмисли начина си на действие. Едно нещо беше да купува и да продава с бистра глава и друго – да отвори магазин, ако изобщо го отвори. Купи виолата за duecentomila lire204. И отказа да пие кафе с продавача със силно треперливите ръце, защото на война се научаваш да не гледаш жертвата си в очите. Галиано. Синьор Арау му каза, че макар инструментите да не са силата му, предполага, че би могъл да изкара три пъти повече, ако дискретно я обяви за продан и не бърза. И ако желае, би могъл да го запознае с един сънародник, синьор Беренгер, млад талант, който се бил научил да прави изключително точни оценки, а когато испанската война свърши, защото все някой ден трябва да свърши, имал намерение да се прибере вкъщи.