Изповядвам

– Да.

Един американски джип мина с бясна скорост през Корсо и изпръска полите на расото и панталона.

– Мамка му мръсна – каза Ардевол, без да повишава тон. Морлен поклати недоволно глава.

– Скъпи приятелю – каза с унесена усмивка, сякаш прозираше бъдещето, – твоят характер ще те погуби.

– Какво искаш да кажеш?

– Би трябвало да знаеш, че не си толкова силен, колкото си мислиш. Още по-малко в тези времена.

– Кой е този Цимерман?

Феликс Морлен хвана приятеля си под ръка. Шумът на дъждовните капки, които чукаха по чадъра, не попречи думите му да бъдат чути.

Навън, поради големия студ, проливният дъжд се бе превърнал в обилен тих снеговалеж. Вътре, загледан в преливащите цветове на виното във вдигнатата чаша, той каза да, роден съм в състоятелно и дълбоко религиозно семейство и благодарение на духовните устои на моето възпитание, по пряка заповед на фюрера, изразена в конкретните инструкции на райхсфюрер Химлер, поех върху скромната си личност тежкия товар да се превърна в непробиваема защита срещу вътрешния враг на родината. Това вино е отлично, докторе.

– Благодаря – отвърна доктор Фойгт, малко отегчен от толкова дрънкане. – За мен е чест, че можете да го опитате в този мой импровизиран дом – това му хрумна да отговори. С всеки ден все повече го отвращаваха гротескните личности без никакво възпитание.

– Импровизиран, но удобен – каза оберлагерфюрерът.

Още една глътчица. Навън снегът вече покриваше срамотите на земята с дебел свенлив чаршаф от мраз. Рудолф Хьос продължи:

– За мен заповедите са свещени, колкото и тежки да изглеждат, тъй като в качеството ми на офицер от СС трябва да бъда готов за пълна саможертва на моята личност в изпълнение на дълга към родината.

Дрън-дрън-дрън-дрън-дрън.

– Разбира се, оберщурмбанфюрер Хьос.

Тогава Хьос му разказа оная жалка случка с войника Бруно не знам кой си и се развика, като че ли беше Дитмар Келман в Берлинер театър, и приключи с прословутото махайте оттук тази мърша. Доколкото беше известно на доктор Фойгт, беше го разказвал на двайсетина души и винаги с този крясък накрая.

– Моите родители, които бяха ревностни католици в една предимно лутеранска и калвинистка Германия, копнееха аз да стана свещеник. Дълго време обмислях това.

Жалък завистник.

– Щяхте да бъдете добър свещеник, оберщурмбанфюрер Хьос.

– Мисля, че да.

И надут.

– Убеден съм: каквото и да правите, винаги го правите добре.

– Това, което току-що посочихте като моя доб­родетел, може и да ме погуби. Особено сега, когато райхсфюрер Химлер ще ни посети.

– Защо?

– Защото като оберлагерфюрер поемам върху себе си отговорността за всички пропуски в системата. Например от последното зареждане с бидони с газ „Циклон“ са останали само за две или най-много за три процедури, а на интенданта и през ум не му минава да ме предупреди или да направи поръчка. И хайде, молй за услуги, да докарат камиони, които може би са нужни на друго място, и се сдържай да не се скараш на интенданта, защото всички в Аушвиц живеят на края на силите си.

– Предполагам, че опитът от Дахау...