Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– От психологическа гледна точка разликата е огромна. В Дахау имахме затворници.
– Доколкото ми е известно, са умирали и продължават да умират много.
Този доктор е тъпак, помисли си Хьос. Нещата трябва да му се казват със собствените им имена.
– Да, щурмбанфюрер Фойгт, но Дахау е лагер за затворници. Аушвиц-Биркенау е лагер, замислен, планиран и разчетен за унищожаване на мишки. Ако не беше вярно, че евреите не са човешки същества, бих си помислил, че живеем в ад, който има една врата – газовата камера, и едно направление – към пещите за кремиране с техните пламъци, или към изкопаните ями в гората, където горим останалите единици, защото не можем да смогнем с количеството материал, който ни пращат. Досега не бях говорил за това с никого извън лагера, докторе.
Какво ли си въобразяваше този гнусен тъпак?
– Добре правите, че се разтоварвате, оберщурмбанфюрер Хьос.
Добре е човек да си излее всичко натрупано, макар и пред този прост и надут доктор, помисли си Хьос.
– Разчитам на вашето чувство за професионална тайна, защото райхсфюрерът...
– Разбира се. Вие сте християнин... Психиатърът е като изповедник. Като изповедник, какъвто вие можехте да бъдете.
– Моите хора трябва да бъдат много силни, за да изпълняват работата, за която са назначени. Онзи ден един войник на трийсет навършени години, не някой подрастващ, нали, се разплака в една от бараките пред колегите си.
– И какво се случи?
– Бруно, Бруно, събуди се!
Трудно е за вярване, но след втората чаша вино оберлагерфюрерът, оберщурмбанфюрер Рудолф Хьос, беше готов отново да разкаже цялата случка. След четвъртата или петата чаша погледът му стана стъклен. Тогава започна да говори несвързано и се изпусна да каже, че има едно еврейско момиче, което не му излиза от ума. Докторът не показа колко е скандализиран, но си помисли, че тази информация може да му послужи като оръжие при нужда. Затова на другия ден говори с ефрейтор Ханш и го помоли много учтиво да му обясни кого е имал предвид оберщурмбанфюрерът. Оказа се много просто: ставало дума за неговата прислужница. Записа си го в бележника, където си записваше нещата „за всеки случай“.
* * *
След няколко дни отново трябваше да се прави шибаният подбор на стоката. Застанал встрани, доктор Фойгт наблюдаваше как войниците решително убеждават жените, че трябва да оставят децата си. Видя как доктор Буден подбираше десетте момичета и момчета, както той му беше заповядал, и в този момент забеляза старицата, която кашляше и плачеше. Отиде при нея.
– Какво е това?
Сложи ръка върху калъфа, но дъртата вещица отстъпи крачка назад и той си помисли какво си въобразява тая долна кучка. Тъй като се беше вкопчила в калъфа с такава сила, че не можеха да й го вземат, щурмбанфюрер Фойгт извади пистолета си, прицели се в изхабения сив тил на жената, стреля и сред общия плач едвам се чу едно слабо „пук“. И мръсната свиня изпръска калъфа на цигулката. Докторът заповяда на Емануел да почисти калъфа и веднага да занесе всичко в кабинета му. И докторът се оттегли, прибирайки пистолета в кобура, следван от много очи, уплашени от такава жестокост.
– Ето го това – каза Емануел след няколко минути. Остави калъфа на масата. Беше хубав калъф. Затова привлече вниманието на доктор Фойгт. В хубав калъф обикновено се крие хубав инструмент. Който е похарчил пари за калъф, преди това е похарчил за инструмент. И ако инструментът е хубав, си го носиш със себе си навсякъде, даже и в Аушвиц.
– Разбий ключалката.
– Как, господин майор?
– Както знаеш, оправяй се. – Внезапно уплашен: – Но не стреляй в нея!
Адютантът на майора употреби нерегламентирана кама, която подробност Фойгт записа в бележника „за всеки случай“. Направи му знак да напусне кабинета и с известно вълнение отвори калъфа на цигулката. Да, имаше инструмент, но от пръв поглед личеше, че не е нищо особено... а, не, чакай. Взе я и прочете надписа вътре: Laurentius Storioni Cremonensis me fecit 1764. Иди, че разбери.
* * *
Тъпият селски задник Хьос го повика в три часа, сбърчи нос и се осмели да му каже, че не е никакъв, че е изпратен в лагера само временно като гост, а не за да прави цирк, като екзекутира една единица в зоната за прием и подбор, доктор Фойгт.
– Не искаше да се подчини.
– Какво носеше?
– Цигулка.
– Може ли да я видя?
– Няма никаква стойност, оберщурмбанфюрер.
– Все едно, искам да я видя.
– Не представлява никакъв интерес, повярвайте ми.
– Това е заповед.
Доктор Фойгт отвори вратата на шкафа с лекарствата и каза тихо, усмихвайки се подмазвачески:
– На ваше разположение, оберщурмбанфюрер.