Изповядвам

Както предвидливо го посъветва отец Морлен, нае склад в едно селце близо до Цюрих и започна да прибира там дивани, канапета, конзоли, фрагонари, столове „Чипъндейл“ и вато. И виолата Галиано. Тогава не можеше да предположи, че един ден подобен струнен инструмент ще го погуби. Но вече имаше ясна представа, че едно е магазинът, а нещо съвсем друго неговата частна колекция, съставена от най-ценните предмети от каталога му.

От време на време се връщаше в Рим, в хотелчето „Браманте“, срещаше се с Морлен, говореха за възможни клиенти, говореха за бъдещето и Морлен му обясняваше, че испанската война никога няма да свърши, защото сега в Европа е дошъл моментът за силен трус, а един силен трус влече много неудобства. Картата на света трябва да се прекрои и най-бързият начин да се направи това е с бомби и окопи, каза той с нотка на безгрижно примирение.

– А ти откъде знаеш толкова много?

Не бях способен да задам друг въпрос освен този. Двамата с Даниела се бяхме качили до замъка по пътя от Бари205, както когато се качвахме с възрастни хора, които не искаха да вървят по по-стръмния път.

– Каква необятна гледка – каза тя.

Пред параклиса на замъка се спряха да съзерцават равнината и Адриа си помисли за своята Аркадия, но само за миг.

– Откъде знаеш толкова много неща за моя баща?

– Защото е и мой баща. Как се казва тази планина в далечината?

– Монтсен.

– Не ти ли прилича всичко на presepe206?

Какво знаеш ти за моите Рождества, които никога не сме празнували вкъщи, помислих си аз. Но Даниела имаше право, Тона приличаше на макет на Рождество повече от всякога. Не можа да се сдържи и посочи надолу.