Изповядвам

Погледнах я леко замаян. За пръв път някой го казваше гласно. Тя отгатна объркването ми.

– È vero192 – настоя.

– Също като в розовите романи – казах, за да отклоня вниманието й.

Тя не трепна. Уточни, че на своята възраст би могла да ми бъде майка, но всъщност е моя полусестра, и ми показа свидетелство за раждане или за не знам какво, където моят баща припознаваше като своя дъщеря някоя си Даниела Амато, която е тя самата според паспорта, който също ми показа. С една дума, действително ме е чакала и се е подготвила за разговора със съответната документация. Следователно това, което предугаждах, но никой не беше ми казал, бе вярно; аз, в пълния смисъл на думата единствен син, имах по-голяма сестра, много по-голяма. Почувствах се измамен от баща ми, от майка ми, от Лола Чика и от толкова тайни. Струва ми се, че ме заболя и защото шериф Карсън никога не беше ми намеквал за това. Имах сестра. Отново я погледнах: бе все така красива, както когато се появи вкъщи в образа на ангел, но беше дама на четирийсет и шест години, моя сестра. Не бихме могли да играем на нищо през скучните неделни следобеди. Сигурно би отишла с приятелките на Лола да се смеят и да закриват устата си с ръка, щом видят, че някой мъж ги гледа.

– Ама ти си на годините на майка ми – казах колкото да кажа нещо.

– Малко по-млада съм.

Долових нотка на раздразнение в отговора.

Казваше се Даниела. Каза ми, че майка й... и ми разказа една много красива любовна история, а аз не можех да си представя баща ми влюбен, мълчах и слушах, слушах каквото ми казваше и се опитвах да си го представя, и не знам защо започна да говори за отношенията между двамата братя, защото баща ми, преди да влезе в семинарията във Вик, се бил научил, ще не ще, да отвява пшеницата, да я очуква, както си му е редът, и да опипва корема на Естреля, за да разбере дали най-после е забременяла. Дядо Ардевол бил научил и двамата си синове да връзват добре дисагите на мулето и да знаят, че ако облаците са тъмни, но идват откъм Колсуспина193, винаги отминават, без да вали. Чичо Синто, който бил наследникът194, влагал повече старание в работата в имението. И в управлението на земите, реколтите и надниците. А пък нашият баща все витаел из облаците, мислел и четял, скрит в разни кътчета, като теб. Когато, почти отчаяни, изпратили баща ни в семинарията във Вик, въпреки липсата на интерес, той вече бил половин земеделец. Тогава наистина проявил старание и започнал да учи латински, гръцки и други дисциплини, преподавани от големите учители. Из семинарията още се усещала свежата сянка на Вердагер и двама от всеки трима семинаристи се опитвали да пишат стихове, но нашият баща – не, той искал да се задълбочи във философията и теологията, които там се поднасяли на час по лъжичка.