Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Мисля да съборя къщата, да разчистя мръсотията, водоема, тора и вонята на гнила слама. И да построя нови къщи.
– Само да посмееш.
– Ще свикнеш.
– Виола умря от мъка.
– Коя е Виола?
– Кучката на имението Казик. Тъмнобежова с черна муцуна и клепнали уши.
Даниела положително не го разбра, но не каза нищо. Адриа я гледа мълчаливо няколко секунди.
– Защо ми разказваш това?
– Трябва да знаеш какъв е бил нашият баща.
– Ти го мразиш.
– Баща ни е мъртъв, Адриа.
– Но го мразиш. Защо си дошла в Тона?
– За да говоря с теб далече от майка ти. За да говоря с теб за магазина. Когато стане твой, ще ми бъде приятно да участвам като съдружничка.
– Защо ми разправяш това на мен? Обсъждай го с майка ми...
– С майка ти не може да се говори. Знаеш много добре.
Слънцето се бе скрило зад Колсуспина. Почувствах огромна празнота в гърдите. Здрачаваше се и ми се стори, че чувам щурците. Бледата ранобудна луна се разсънваше до Колсакабра.
– Когато магазинът бъде мой ли каза?
– Такъв е животът, рано или късно ще бъде твой.
– Върви на майната си!
Това последното го каза на каталонски. По леката й усмивка разбра, че е схванала отлично думите му, макар че остана невъзмутима.
– Имам да ти разказвам още много. Между другото, коя цигулка си донесъл?
– Смятам да работя съвсем малко. Всъщност вече не уча цигулка. Донесох я заради леля Лео.
Понеже скоро щеше да се стъмни, тръгнаха надолу. По най-стръмната пътека – за отмъщение; той с широки крачки, без да обръща внимание на урвите, а тя, макар и с тясна пола, го следваше без видимо затруднение. Луната беше се вдигнала високо, когато стигнаха до дърветата около гробището.
– Ама коя цигулка си донесъл?
– Учебната. Защо?
– Доколкото знам – продължи синьор Незнамкойси, застанал насред улицата, – на тази цигулка никой не е свирил системно, почти както в случая с Месия на Страдивари, разбирате ли ме?
– Не – отвърна Ардевол нетърпеливо.
– Искам да кажа, че това я прави по-ценна. Следите й се губят още в годината на изработката й, след като попада в ръцете на Гийом-Франсоа Виал. Възможно е хората, които са я притежавали, да са свирили на нея, но нямам сведения за това. И сега я намираме тук. Този инструмент няма цена.
– Това исках да чуя, caro dottore.
– Наистина ли е първата? – попита с нотка на любопитство господин Беренгер.
– Да.
– Аз бих се отказал, господин Ардевол. Това са много пари.
– Струва ли си парите? – попита Феликс Ардевол, като гледаше Незнамкойси.
– Аз бих платил без колебание. Ако ги имах. Има вълшебен звук.
– Все тая ми е какъв звук има.
– И изключителна символична стойност.
– Това вече ме интересува.
Сбогуваха се, защото започваше да вали. Сбогуваха се, след като синьор Незнамкойси получи своя хонорар за оценката насред улицата. Опустошителната война, освен че беше оставила след себе си милиони убити и разрушени напълно градове, беше научила хората да не се церемонят и да сключват на крак на всеки ъгъл сделки, които може би засягаха не един живот. Сбогуваха се, след като Феликс Ардевол каза съгласен съм, вземам предвид съвета на господин Беренгер, наистина, петдесет хиляди долара са прекалено много пари. Благодаря много и на двамата. И довиждане, в случай че се видим отново. Преди да завие зад ъгъла, господин Беренгер се обърна да погледне Ардевол. Престори се, че пали цигара, каквато не държеше в ръката си, за да може да го наблюдава по-добре. Феликс Ардевол усети в тила си погледа му, но не се обърна.
188 В макета, изобразяващ раждането на Младенеца Иисус, планините обикновено са направени от корк. – Б. р.
189 Втори сборник сонати (фр.). – Б. р.
190 Разхладителна напитка, приготовлявана от счукан земен бадем, захар и вода. – Б. пр.
191 Скъпи Адриа, знаеш коя съм, нали? (ит.). – Б. пр.
192 Вярно е (ит.). – Б. пр.
193 Селище в провинция Барселона. – Б. р.
194 Според тогавашната традиция в Каталония първородният син наследява цялата земеделска земя. – Б. пр.
195 Извинявай (ит.). – Б. пр.
196 На френски и окситански blond означава „рус“. – Б. р.
197 Укрепен коридор, който свързва Ватикана със замъка „Сант Анджело“. – Б. р.
198 Намек за свещените гъски, които според легендата спасили Рим. – Б. р.
199 Вероятно ироничен намек за прехода от диктатура към монархическа власт в Древния Рим и в съвременна Испания. – Б. р.
200 Моят съименник! Нали? (ит.). – Б. пр.
201 Историческият център на Виена. – Б. пр.
202 Улица, опасваща центъра на Виена. – Б. пр.
203 Картини от френските художници Жан-Оноре Фрагонар, Антоан Вато и Иасент Риго. – Б. р.
204 Двеста хиляди лири (ит.). – Б. пр.