Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Продължавах да изучавам неосветения пейзаж на плътта й, търсех на сляпо с нос и език, докато не почувствах следата от течна страст в увеличаващата се топлина на удоволствието й. Беше гладка, мокра и настръхнала, ухаеше на парфюма, с който се бе напръскала преди часове, знаеше, че мога да се изгубя в стаята й и че ще трябва да намеря пътя си в тъмното. Аз я намерих, хареса ми и се загубих отново в пространството между бедрата й.
Облизвахме се по-дълго, отколкото трябва. Имаше нещо инстинктивно и безмилостно в това. Накрая стоновете й достигнаха болезнен звук, а моят член гореше като нажежен до бяло въглен, така че не ни оставаше нищо друго, освен да довършим започнатото, да направим това, което желаехме и от което се страхувахме. Страхувахме се, защото с него щеше да свърши това, което никой от нас не искаше да свършва. А го искахме, защото краят беше ужасяващото нещо, за което и двамата копнеехме.
Разделихме се, след това се намерихме отново. Тя разтвори бедра и жадните й пръсти ме насочиха към центъра на страстта й. Трябваше да събера цялата си воля, за да не свърша в ръцете й. Освободих се от тях, забавих темпото и оставих сърцето на звяра да се втвърди отново. След това настървено се спуснах в гъделичкащата плът. Чувствителният ми връх бе погълнат от косми, меки като ресници. От дишането на Ева ушите ми се зачервиха.
Влязох в нея бавно. Милиметър по милиметър, сантиметър по сантиметър. Тя започна да ме моли. Шепнеше думи на португалски, които не разбирах. Повтаряше ги отново и отново. Ръцете й бяха някъде в тъмното, не ме докосваха. Само умоляващият й глас ме милваше със странни думи на непознат език, прошепнати почти отчаяно.
Вече бях изцяло в нея, топлината й ме обгръщаше, световете ни се сляха в едно. Излязох бавно от нея и за миг прошепнатите й молби замряха. След това се върнах обратно мощно и дълбоко, а тя изсумтя, простена и зашепна пак. Още веднъж излязох и влязох, след това останах, движейки се напред-назад. Болезнени викове на удоволствие и копнеж полетяха като черни птици в нощта. Притисках се силно в нея, а гърлените й стонове, пълни със страст, отмерваха ритъма. «Това ли е всичко?» — молеше се тя, докато се спусках над нея. «Това ли е всичко?» — питаше тя с всеки тласък. «Това ли е? Това ли е? Това ли е? Това ли…».
Тя пое дъх, краката й се изпънаха, бедрата й затрепериха, ръцете й се появиха от мрака, дланите й се срещнаха с плътта ми, сграбчиха ме за врата, а във въздуха полетя гърлен вик. Хвана ме за косата и ме притегли към себе си, но аз се съпротивлявах, притисках я надолу и продължавах безмилостно с тласъците. Тя се мяташе и пищеше под мен. Носехме се в забранени тъмни територии на безпаметна първичност, докато животинското безумство и жестокото удоволствие не ни обзеха напълно. Те ни доведоха до болезнена граница, до дълго отлаган момент. Изведнъж в пълна забрава сякаш скочих в бездна с изтръпнал пенис, от гърлото ми се изтръгна стон, през полетялото ми тяло премина тръпка и аз свърших.
Правихме любов още два пъти тази нощ, ако можеше да се нарече любов. В действията ни имаше нарастваща ярост, опияняваща първичност. Ева беше неудържима, а в мен имаше нещо неназовимо, някаква празнота, която се пълнеше с кървава страст и не ме оставяше на мира. Не знаех къде и как я бях намерил, или пък тя ме беше намерила. Може би на брега. Заради нещата, които видях. Заради бруталната ми среща със смъртта. Или пък на яхтата, когато падна гръм. Каквото и да беше, то ме променяше. Нещо в мен не беше същото. Сърцето или душата ми. Не знаех кое точно. Никога не се бях чувствал така. Може би не беше нищо повече от желание или нищо по-малко от любов. Но ме плашеше, защото живееше много дълбоко в мен.
Не мислех за него, а го сънувах. Беше като кошмар. Платон в пещерата на сенките. Когато се събудих, видях, че в живота ми се е върнала една сянка. Онази, която с всички сили се опитвах да забравя.
Сянката седна на леглото до краката ни. Окото й беше насинено, а на главата й имаше черна каубойска шапка. Като на лошите момчета.
Част четвърта
Дяволи
Дяволът, когото познаваш
Събуди ни, като бавно издърпа копринения чаршаф. Помислих, че е Ева. Реших, че й е станало студено и придърпва завивката към краката си. Тогава осъзнах, че ръцете ми бяха около нея и тя спеше дълбоко.