Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Седя в каменна стая два месеца, безучастен свидетел на всички издевателства, които младата кралица понесе върху тялото си, върху духа си. И не можеше да ѝ помогне, колкото и да крещеше тя. Никога нямаше да забрави писъците ѝ.
Ала звукът, който изскочи от гърдите ѝ, когато Каирн я захвърли към скрина с инструментите му, когато се стовари на пода - този звук го съкруши.
Тъничък звук. Тих. Безнадежден.
Никога преди не беше чувал такъв от нея.
Каирн стана на крака и избърса окървавения си, счупен нос. Елин Галантиус се размърда, понечи да се надигне на лакти.
Каирн извади нажежения до червено ръжен от мангала. Посочи я с него като с меч.
Фенрис обтегна невидимите си окови и Елин погледна към него - към същото място, където беше прикован през последните два дни, до проклетата стена на шатрата.
В очите ѝ просветваше отчаяние.
Искрено отчаяние, без нито лъч надежда. От онова, което търсеше смъртта, което подриваше силата, решимостта за съпротива.
Тя мигна четири пъти. Тук съм, с теб съм.
Фенрис разтълкува сигнала ѝ. Последни думи. Не преди смъртта, а преди разрив, след който вече нямаше да е същата. Преди Майев да се върне с нашийника от Камък на Уирда.
Каирн завъртя нажежения ръжен в ръцете си.
Но Фенрис не можеше да му го позволи.
Не можеше. Съдраната му душа, или каквото бе останало от нея след всичко, което беше принуден да гледа и върши, не можеше да го позволи.
Кръвната клетва приковаваше крайниците му. Тъмна верига, пронизала дори душата му.
Нямаше да го позволи. Не и това.
Той пак обтегна невидимите си окови, крещейки, макар че от отворената му паст не излизаше нито звук.
Обтягаше ги все по-силно, и по-силно, и по-силно; напираше срещу кръвната заповед да се подчинява, да стои на място, да гледа безучастно.
И ѝ се опълчи. Опълчи се на цялата кръвна клетва.
Прободе го болка - до дъното на всяка клетка.
Но той я потисна, защото Каирн приближаваше димящия ръжен към младата кралица със сърце от див огън.
Нямаше да му го разреши.
Фенрис заръмжа, замята се в тялото си на вълк, изрева срещу черните си окови.
Захапа ги, задърпа ги с цялата си непримиримост, готов да умре, да погуби себе си. Но нямаше да служи повече. Нито секунда. Нямаше да се подчинява.
Нямаше да се подчинява.
Той се изправи бавно на крака.
***
Зловеща болка разтърсваше Елин, докато лежеше задъхана на пода, напрягайки ръце да повдигне главата и гърдите си.
Не гледаше Каирн и ръжена.
Гледаше Фенрис, който се изправяше с разтреперано от агония тяло и яростно сбърчена муцуна.
Дори Каирн застина. Надзърна към белия вълк.
- На място!
Фенрис изръмжа кръвожадно. И продължи да се надига.
Каирн посочи килима с ръжена.
-Легни! Това е заповед от кралицата ти!
Жестоки спазми раздираха тялото на Фенрис, козината по врата и гърба му беше настръхнала. Но вълкът вече стоеше на крака.
Стоеше прав.
Въпреки заповедта, въпреки кръвната клетва.
Стани!
Думата долетя отдалеч.
Каирн изрева:
- Легни!
Фенрис мяташе глава наляво-надясно, тялото му се бореше срещу невидимите вериги. Срещу клетвата.
Тъмните му очи срещнаха тези на Каирн.
От едната ноздра на вълка шурна кръв.
Разкъсаната връзка с клетвата щеше да го погуби. Първо душата му. А сетне и тялото му.
Но Фенрис пристъпи напред. Ноктите му се впиха в земята.
Лицето на Каирн пребледня пред тази стъпка. Тази невъзможна стъпка.
Фенрис плъзна очи към Елин. Нямаше нужда от безмълвния им сигнал, за да прочете думата в погледа му. Заповед и молба.
Бягай!
Каирн също я прочете.
И изсъска:
- Със счупен гръбнак няма как да избяга.
После замахна с ръжена към гърба на Елин.
Фенрис скочи с рев.
И връзката му с кръвната клетва се скъса напълно.
27
Вълк и елф се сгромолясаха в ожесточена схватка върху килима.
Фенрис се устреми към гърлото на Каирн и огромното му тяло го прикова към пода, но Каирн успя да го изрита.
Елин свика цялата сила в краката си и се надигна, съумявайки да коленичи до скрина. Фенрис се заби в едната страна на металната маса, но веднага се окопити и пак се нахвърли на Каирн.
Някъде отблизо се чу съскане и Елин рискува да надникне към ръжена, паднал от дясната ѝ страна.
Извъртя крака към него и преметна веригите между глезените си върху нажежения му връх.