Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Затова провлачи към небето и звездите:
- О, убедена съм, че няма много за гледане, Каирн. Пък и едва ли си способен да го използваш, ако някой не крещи. - Той не отговори и Елин се подсмихна. - Така си и мислех. С много като теб съм си имала работа в Гилдията на асасините. Всичките сте еднакви.
От гърдите му се надигна ръмжене.
Елин само се засмя и намести тялото си върху металната маса, сякаш си намираше удобна поза.
- Давай, Каирн! Покажи ми какво можеш!
Фенрис изскимтя предупредително.
Тя зачака със същата подигравателна усмивка на лице, с отпуснати крайници.
В корема ѝ се заби юмрук, толкова мощно, че Елин се сви около него и въздухът излетя от тялото ѝ.
Последва удар в ребрата и тя извика с пресипнал глас. Фенрис нададе вой.
Чу се метално щракане от отваряне на ключалки. Каирн я вдигна от масата, гъделичкайки ухото ѝ с топлия си дъх.
- Заповедите на Майев може и да ме възпират, кучко, но да видим колко ще дрънкаш след това.
Окованите ѝ крака не успяха да намерят опора, преди той да я сграбчи за тила, блъсвайки лицето ѝ в ръба на металната маса.
Металът се удари в металната маска, а тя - в носната кост на Елин и пред очите ѝ с ослепителна агония изригнаха звезди.
Тя залитна назад и падна по гръб, загубила равновесие заради окованите си крака.
Фенрис излая отново, яростно и стръвно.
Каирн мълниеносно се появи до нея и я дръпна за косата толкова безмилостно, че очите ѝ се насълзиха. Повлече я към големия горящ мангал и Елин изкрещя.
Той я вдигна за косата и тикна покритото ѝ с маска лице напред.
- Да видим как ще ми се подиграваш сега!
Пламъците се озоваха толкова близо до кожата ѝ, че горещината им веднага я опари. О, богове, о, богове, горещината...
Маската се загря до лицето ѝ, веригите по тялото ѝ - също.
Въпреки решимостта си, въпреки плана си Елин се дръпна назад, но Каирн я задържа с желязна хватка. Приближи я още повече към огъня и тялото ѝ се напрегна, борейки се за частица хладен въздух.
- Ще разтопя лицето ти до такава степен, че дори лечителките няма да успеят да го оправят - прошепна в ухото ѝ.
Крайниците ѝ започваха да треперят, горещият въздух пърлеше кожата ѝ, нажежаваше веригите, маската.
Той я тикна още по-близо до пламъците.
Елин плъзна крак назад, промушвайки го между неговите. Сега. Трябваше да действа сега...
- Приятно огнедишане - изсъска Каирн и тя му позволи да я приближи още сантиметър към огъня, да загуби равновесие.
И изтласка тялото си не нагоре, а назад в неговото. Щом залитна, Елин подложи крак зад глезена му. Завъртя се рязко и заби рамо в гърдите му. Каирн се стовари на земята.
Тя побягна - поне опита. Веригите около стъпалата и краката ѝ не ѝ позволяваха дори да ходи нормално, но някак смогна да го заобиколи, клатушкайки се. Той вече се надигаше от земята.
Бягай...
Каирн сграбчи прасците ѝ и дръпна силно. Тя полетя надолу и зъбите ѝ така се блъснаха в желязната маска, че долната ѝ устна се разкървави.
В следващия момент се озова върху нея и заобсипва с удари главата ѝ, шията ѝ, гърдите ѝ.
Не можеше да се измъкне от хватката му, мускулите ѝ бяха закърнели от обездвижване, колкото и да се стараеха лечителките да не допускат атрофия. Не можеше дори да го преобърне, колкото и да се мъчеше.
Каирн посегна зад гърба си - към железния ръжен, който се нагряваше в мангала.
Елин се замята в трескави опити да изтръгне ръцете си, да преметне веригите около тях през врата му. Но те бяха закачени за оковите от двете страни на тялото ѝ, по гърба ѝ.
Ожесточеният вой на Фенрис отекваше в шатрата. Каирн отново опипа слепешком за ръжена. Не го намери.
Надникна през рамо към него, рискувайки да откъсне очи от нея за миг.
Без да се поколебае, Елин заби желязната си маска в главата му.
Той се строполи назад и тя пак се устреми към изхода на шатрата.
Копелето имаше повече задръжки, отколкото бе очаквала.
Не смееше да я убие, а провокациите ѝ...
Едва смогна да се надигне, когато ръцете му наново се вкопчиха в косата ѝ.
И той я запрати с всички сили право към скрина.
Сблъсъкът прокънтя в цялото ѝ тяло.
Нещо от едната страна на тялото ѝ изпращя и тя извика немощно от болка. После се срути на пода.
***
Фенрис бе наблюдавал как братът му близнак пронизва сърцето си с нож. Как кръвта му изтича по плочките и Конал умира. А сетне Майев му беше наредила да коленичи пред нея в локвата кръв и да я задоволи.