Обединени от божества

Тетивите бяха изтеглени назад, но преди стрелите да излетят, втурнала се фигура се вряза в редицата стрелци. Миранда се замъчи да извърне глава, но силата около нея я стегна още по-немилостиво. Въздухът бе изтласкан от дробовете й. Генералът вдигна и другата си ръка. С крайчеца на очите си девойката видя, че атакувалата форма застина.

— Хитро — призна той, привличайки формата по-близо.

Сега Миранда можеше да види. Каменният вълк. Пръстите на командира се извиха жестоко. По снагата на създанието пробягаха черни вълни. То зави от болка, но иззад воя се долавяше писък. Писъкът на Етер. Формата на вълка бавно преля в каменното тяло на Избраната, отронвайки допълнителния материал от хуманоидната снага.

— Ще бъдеш подобаваща награда — усмихна се той.

Внезапно Багу се извърна. Гняв проблесна в очите му. Мин увисна във въздуха, гърчейки се от болка. От устата й бликаха пламъци, но бе затворена насила. Миранда съсредоточи ума си. Стегналото я заклинание бе поразително могъщо. Етер бе приела огнената си форма и напрягаше цялата си значителна мощ, а хватката не трепваше.

— Пусни я! — долетя глас зад него.

Сопата на Айви полетя надолу, но спря на инчове от главата на мъжа, пленил останалите. Генералът се обърна и след миг Айви също висеше във въздуха. Малтропът започна да крещи в смесица от болка и ужас. Миранда внезапно усети горещото жилване на страха в стомаха си. Бе се страхувала и преди. Това усещане бе различно. Беше фундаментално… първично. Засилваше се едновременно с отчаяната борба на Айви. Мин изглеждаше повлияна по сходен начин. Сякаш страхът на малтропа се предаваше на останалите. Само Етер и генералът изглеждаха незасегнати. Скоро ужасът бе почти по-непоносим от болката.

— Пусни ме! Не мога да се върна! Не! НЕ! — викна Айви.

Хватката отслабваше. Борбата на Айви оказваше някакъв ефект. Внезапно избликна поток магия. Напомняше силата, събрана за възстановяването на Етер, но дойде наведнъж. Проблясък на ослепителна бяла светлина изпълни долината, оглушаващ писък долетя от всички посоки, преди бързо да затихне. Бяха освободени. Миранда падна на земята. Етер не го стори. Хвърли се директно към могъщия противник. Генералът бързо бе обгърнат от пламъци и издигнат в небето. Огнената форма се стрелна във въздуха към разрушения форт. Няколко мига и разтрисащи удара по-късно останките започнаха да се срутват. От тях излетя пламенливото създание.

Етер се приземи пред Миранда. Пламъците на снагата й отслабваха. Ярките очи потрепваха.

— Бързо… — примоли се гласът.

— Мин, огън — ВЕДНАГА! — викна Миранда.

Дракончето изстреля огнен език, който сякаш се обви около Етер. След втора и трета струя Избраната изглеждаше възстановена. Тутакси се преобрази на вятър и се втурна към небето.

— Лидерът не е мъртъв. Възнамерявам да се оттегля, докато не се окажа в по-добро състояние, за да го довърша. Ако цениш живота си, ще напуснеш долината — викна Етер. Нишки страх багреха гласа й.