Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

-      Каза ли нещо? - попита Селито.

-      Не. Но ми заби игла. Започнах да се унасям. Но видях... Видях да вади скалпел от раницата.

-      Скалпел ли? Не просто нож?

-      Определено беше скалпел. И изглеждаше, сякаш знае как да си служи с него. О, и опипваше кожата ми. На корема ми. Докосваше я, пощипваше я. Боже мой! За какво?

-      И преди го е правил - каза Сакс. - Не знаем точно защо.

-      А, спомням си също, че когато протегна ръка, ръкавът му се дръпна. И видях татуировката му. Много странна. Беше сто­ножка, почти съм сигурен. Да. Само че с лице.

-      Какъв цвят? - попита Селито.

-      Червена. И когато пак се опомних, вече се давех и чен­гетата... полицаите де, ме вадеха от водата. И този студ, адски студ. Леле! Сякаш бях захвърлен в океана. Това ли е мръсникът, който уби онези хора в града?

Някои неща можеш да споделиш, други трябва да премълчиш.

-      Възможно е да е той.

-      Защо мен?

-      Не знаем какви са мотивите му. Имате ли врагове? Някой, който би искал да ви навреди?

Сакс и Райм не се бяха отказали напълно от теорията, че престъпникът симулира метода на сериен убиец, за да прикрие убийството на конкретен човек - което би останало незабеляза­но сред множеството жертви на Извършител 5-11.

Алигзандър обаче отговори:

-      Занимавам се с компютърна сигурност. Помислих си, че съм настъпил повече някой хакер и той иска да ми отмъсти. Ре­ших, че мъжът, който влезе в онази сграда и може би ме следе­ше, вероятно е наемен бияч, или там както ги наричате. Но не знам кой конкретно може да го е поръчал.

-      Вероятността не е голяма - каза Селито. - Мислим, че из­бира жертвите си на случаен принцип.

На неподходящо място в неподходящ момент...

Взеха данните на Алигзандър, ако се наложи пак да го раз­питат.

Сакс си сложи ръкавици и взе белезниците, които един от първите пристигнали полицаи бе свалил, прибра ги в пликче за улики и попълни картона за съхранение. Записа си да вземе от­печатъци от служителя, който ги е свалил. Беше сигурна обаче, че предпазливият престъпник няма да допусне грешка точно сега.

Слязоха от линейката и мразовития вятър ги преряза.

Криминалистът, когото бе изпратила да провери отсрещната сграда, се приближи. Беше жилав младеж с кръгли очила.

-      Няма никого - обяви той. - И много внимателно претърси­хме мазето. Долу няма друг изход. Няма как да се влезе в под­земния гараж.

-      Добре, благодаря.

Приближиха се двама пожарникари, целите - вир-вода. Единият държеше найлоново пликче за единия ъгъл. Може би улика. Сакс не се безпокоеше за замърсяване - пожарникарят носеше дебели гумени ръкавици.

-      Чух, че вие сте водещият криминалист - каза той, след като поздрави.

-      Да, аз съм. Как е долу?

-      Мазало. Все още има петнайсет сантиметра вода. Целият долен етаж е покрит. А тунелът отдолу? Там е езеро.

-      Какво открихте? - попита Сакс, като кимна към плика.