Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Беше длъжна да го попита. Преди да излезе от тази стая, трябваше да попита. Само че отново плачеше и едва намери сили да изстиска от устните си думите, които я задушаваха.
— Какво знаеш за мен?
Въпросът й го озадачи.
— Какво знаеш за мен, което те кара да си мислиш, че ще извърша нещо толкова ужасно? – додаде със задавен глас. – Каква слабост съзираш? Ти не си глупав. Не би направил това скверно предложение, ако не мислеше, че има вероятност да го приема. Какво сбъркано има в мен?
Алексей сви рамене. Елегантен, но и малко жалък жест.
— Вината не е твоя, cherie. Обстоятелствата са те принудили, но ти би трябвало да разбираш, че не си нищо повече, освен красива украса. Ти нямаш никакви достойнства като личност. Ти не умееш да вършиш нищо.
Тя избърса носа си с опакото на ръката.
— Аз съм най-прочутият модел на света.
— Бляскавото момиче е творение на Белинда, cherie. Без нея ти ще бъдеш пълен провал. А дори и да успееш… Е, успехът няма да е твой, нали? Аз ти предлагам нов живот и ти обещавам, че никога няма да ти обърна гръб, няма да те изоставя. И двамата знаем, че това е най-важното за теб.
Алексей вярваше, че тя ще се съгласи. Фльор го виждаше в надменното изражение на лицето му. Той бе погледнал в нея, бе видял какво има там и бе решил, че тя е достатъчно слаба, за да приеме гнусното му предложение.
Със задавено ридание Фльор избяга от таванската стая, спусна се тичешком по стълбите и когато влетя в стаята си, превъртя ключа в ключалката и облегна гръб на вратата.
Не след дълго чу стъпките му по коридора. Той се спря пред вратата й. Тя стисна очи едва смееща да диша. Той закрачи отново. Фльор се плъзна надолу по вратата, седна на пода, притисна колене към гърдите и се сви на топка. Остана дълго така, заслушана в оглушителните удари на сърцето си, обгърната от черното покривало на нощта.
* * *
Ключът се превъртя безшумно в ключалката и Фльор пристъпи в музея. Пусна на пода сака и включи лампите върху панела. Дланите й бяха потни и тя ги изтри в джинсите, докато вървеше към малката стая с инструменти в дъното.
Всичко беше спретнато подредено, какъвто бе и самият той. Сякаш отново почувства пръстите му, докато докосваха гърдите й, и скръсти ръце пред тях. Заповяда си да се съсредоточи върху редиците инструменти. Най-после откри това, което търсеше. Вдигна го от тясната лавица и премери тежестта в ръката му. Белинда грешеше. Правилата бяха едни и същи за всички. Ако хората не спазват правилата, губят човешкия си облик.
Фльор затвори вратата и прекоси музея. Спря пред платформата, върху която стоеше „Роялът“. Светлините на тавана танцуваха като малки сияйни звезди върху лъскавата черна повърхност на автомобила. Колата бе внимателно обгрижвана. Алексей я бе завил с брезентово платнище и слама, за да не се повреди.
Тя вдигна железния лост високо над главата си и го стовари с все сила върху блестящия черен капак. Челюстите на звяра се сключиха.
* * *
Фльор осребри чека в офиса на „Американ Експрес“, като използва златната си кредитна карта за удостоверяване на самоличността. Когато пристигна на Лионската гара, се промъкна през тълпата към информационното табло и впери поглед в цифрите и градовете, размиващи се пред очите й. Следващият влак потегляше за Ним, намиращ се на почти шестстотин и петдесет километра от Париж. Шестстотин километра от възмездието на Алексей.
Тя бе унищожила скъпоценния му „Роял“, методично смазвайки капака, предното стъкло, решетката, фаровете и калниците. Накрая бе атакувала сърцето на колата – несравнимия двигател на Еторе Бугати. Дебелите каменни стени на музея не пропускаха никакъв звук и никой не се опита да я спре, докато разрушаваше мечтата на Алексей.
Възрастната двойка, пътуваща в купето, я изгледаха подозрително. Трябваше първо да се измие, за да не буди съмнения. Извърна се и зарея поглед през прозореца. По лицето й имаше кръв, а раната върху бузата от едно отхвръкнало стъкло щипеше. Беше само малко порязване, но трябваше да го почисти, за да не се инфектира и да не остане белег.
Представи си лицето си с малък белег върху бузата. А после удължи мислено белега – тръгваше от линията на косата, минаваше по диагонал през челото, където се удебеляваше, пресичаше едната вежда, клепача, спускаше се надолу и стигаше чак до челюстта. Разкрасена по този начин, щеше да е в безопасност до края на дните си.
Малко преди влакът да влезе в гарата, в купето влязоха две млади жени, понесли купчина американски списания. Фльор видя отраженията им в стъклото, докато се настаняваха на местата си, и заоглеждаха останалите пътници с типичното любопитството на туристи. Струваше й се, че са минали седмици, откакто бе спала, и се чувстваше толкова уморена, че й се виеше свят. Затвори очи и се опита да се съсредоточи върху ритмичното потракване на колелата. Докато се унасяше в неспокойна дрямка, в главата й отекваше ехото от стържене на метал и звън от разбито стъкло.