![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Ти какво правеше тогава? попитала Мериън своя син.
Броях ги отвръщал той.
По онова време се ширел страхът, че Съединените щати ще възобновят бомбардировките. След появата на два бойни хеликоптера, на двеста метра от прозорците на апартамента им, семейство Сайед прекъснало почивката си и се върнало в Мосул четири дни предварително.
След това животът им продължил все така еднообразно. Скуката била най-големият й враг дотам, че прочела два пъти единствената книга, която си носела: роман от петстотин страници. За да изкарат по-бързо деня, тя и децата спели до много късно, чак до единадесет сутринта (тъй
194
като в детската стая нямало климатична инсталация, децата спели в родителската спалня върху матраци на пода). Имали съвсем малко играчки и затова Мериън и децата пеели песнички и си измисляли сами различни игри.
Другото занимание били снимките, донесени от Мериън подбрала ги така, че да не разгневят Халид. Адам особено се зарадвал на снимката на шестгодишната му братовчедка Андреа, с която си играели чудесно като малки.
Толкова е хубава, мамо казвал той. Така ми се иска да я видя.
Не можел да повярва на очите си колко много е пораснала малката сестричка на Андреа Кристина.
Привързаността и обичта на Адам към братовчедките му били взаимни. Година след отвличането майката на Андреа я сварила да плаче в леглото си: „Мъчно ми е за Адам и Адора."
Мериън много я боляло за това, че децата й имат твърде малко развлечения.
Как прекара рождения си ден? попитала тя Адам.
Аз дори не знам кога е минал, мамо отвърнал той. Нито той, нито сестра му празнували последните си рождени дни дори не им казали за тях. Когато Мериън се възмутила от това безразличие към празниците им пред Халид, той отговорил:
Нямаше за какво да празнуваме.
Към три-четири часа следобед, когато токът спирал, спирала и климатичната инсталация и те напускали къщата, за да избягат от задуха и жегата в стаите, и стояли на сянка във вътрешния двор. Започвал всекидневният ритуал, събитието на деня прането на ръка. Мериън изваждала маркуча за вода от кухнята през отворения прозорец и с него пълнела една голяма кофа. Адора пълнела по-малка-' та кофа, а Адам плакнел прането. Тъй като децата имали малко дрехи, всеки ден перели по час и половина, докато не се свършел месечният порцион сапун, който трябвало да им стигне и за пране, и за миене, и за къпане.
Другите две събития, които децата чакали с нетърпение, били завръщането на баща им на обяд и късно вечерта, макар че Халид рядко им обръщал каквото и да е внимание. Адора била добро дете, но Халид се отнасял много строго с Адам и го държал отговорен за всички бели на малката.
Ти си длъжен да я следиш и наблюдаваш викал той.
195
Веднъж Адам казал на Мериън:
Мамо, помниш ли, като живеехме в Америка? Татко никога не ме биеше. Знаеш ли какво? Тук непрекъснато ме бие, непрекъснато.
Ако се случело нетърпеливият.Халид да натисне втори път звънеца на заключената входна врата, преди да му отворят, започвал да крещи на Адам, че не му е отворил след първото позвъняване. Мериън разказваше:
Щом чуех звънеца, веднага виках на Адам да тича към вратата, защото не исках да му крещят и да му се карат. Казвах му: „Тичай, тичай!" Той скачаше, обуваше си чехлите на краката и изхвърчаше навън да отвори вратата.
Като оставим настрана педагогическите изблици на Халид, възпитанието и грижите за децата паднали върху Мериън, а това не било лесно. Адора направо подивяла, вероятно се превъзбудила от присъствието на майка си катерела се по лавиците на библиотеката, висяла по дръжките на вратите, често падала и се наранявала. В същото време Адам изпаднал в лесновъзбудимо състояние крещял и не я слушал за нищо. Мериън се озовала в безизходица. Щом се опитвала да наложи ред и дисциплина, Халид я упреквал, че крещи на децата. Когато се държала с тях добре и ги прегръщала и целувала, той пак недоволствал:
Дошла си само заради тях. От мен изобщо не се интересуваш.