Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Кажи на сина си да легне с онова момиче.
Или пък да изтича при падишаха и целувайки ръката и полите му, да предложи:
— Легни с това момиче, владетелю!
Какво си въобразяваше тази московчанка, която постоянно създаваше проблеми?
На развиделяване Сюмбюл беше взел своето решение. С плана, който бе скроил, хем щеше да напомни за съществуването на Руслана, хем щеше да си отмъсти за наранения крак, като ѝ намекне скришом, че все още той държи юздите. Нямаше друг начин да осуети изнудването на московчанката, което дори можеше да му струва главата. Мила си му беше главата на Сюмбюл. Вече години наред я опазваше с цената на какви ли не низости. Беше загубил броя на убийствата, които беше извършил. Ето например гъркинята Деспина на бърза ръка стана храна за рибите. Ала Руслана така и не си взе поука от това. Разглези се от комплиментите на валиде султан и на падишаха, а сетне озверя от яд. Вече нямаше как да затвори устата ѝ с бой, нямаше как да я заключи в стаята ѝ или да я измъчва с глад. Ако изчезнеше, щеше да стане опасно за Сюмбюл. Ако умреше внезапно, със сигурност щяха да търсят следи от отравяне…
— По дяволите — мърмореше си той, докато клепачите му натежаваха.
Защо му трябваше да ѝ налита под стълбите? И без това нямаше как да я обладае. Нима като се поопипаха и пооплюнчиха тук-таме, се беше върнала мъжествеността му? Ако не беше тази тайна мимолетна задявка, той щеше да прекърши врата на московчанката на мига, ала нямаше как да върне времето назад. Сега трябваше да подсигури позицията си, като помогне Руслана да стане любимка на падишаха, и същевременно да ѝ набие в главата: „Бутнеш ли ме, ще паднеш и ти“.
Още щом се събуди, Сюмбюл ага, накуцвайки, се отправи към покоите на Хафса султан.
Хафса султан се разтревожи, когато видя болката на мъжа пред нея, докато ѝ се кланяше с превързания си и окуцял крак.
— Какво ти се е случило, Сюмбюл?
— Малко произшествие, султанке.
— Що за произшествие е било?
— Нищо работа, султанке. Със загрижеността си към своя роб валиде султан вече облекчи страданията, гнетящи сърцето му.
— Разкажи, Сюмбюл. Как се случи всичко?
— Ами… султанке… нашето момиче… Руслана…
Интересът на жената видимо се събуди. Щом се спомена името на Руслана, тонът ѝ загрубя.
— Какво е станало с Руслана? Да не ѝ се е случило нещо?
— Да пази Бог, султанке. Ако се случи нещо лошо на нашето момиче, получило похвали от моята валиде и владетеля, нека гръм се стовари върху главата на Сюмбюл. Девойката си е жива и здрава.
— В такъв случай какво е станало?
— През последните дни… Как да кажа?…
Той усукваше отговора си колкото може, за да разпали любопитството на възрастната жена.
— Какво през последните дни?… Стига си го увъртал!
— Раздразнителна е, султанке — отговори като на един дъх Сюмбюл ага.
— Как така раздразнителна?
— Ами не знам… Раздразнителна е… Мигом се пали. Гневът ѝ избухва внезапно и реже като бръснач. Серт момиче е тя.
Сюмбюл изучаваше жената с коварен поглед и се опитваше да отгатне настроението ѝ, но не успя да забележи нищо, по което да се ориентира.
— Серт момиче е тя! — повтори, впил поглед в очите на Хафса султан. — Разгневи ли се, онова хубаво, сладкодумно девойче изчезва и на мястото му сякаш нахълтват жените воини от северните страни… Искам да кажа, султанке, че става една такава, необуздана.
И Сюмбюл ага най-сетне зърна как искрата, която диреше, припламна в очите на султанката. Щом сравни момичето с жените воини, погледът на Хафса султан в миг светна. Беше сигурен, че на старата глупачка това ѝ хареса.
Агата се бе догадил правилно. В онзи момент Хафса султан вече със сигурност знаеше, че тъкмо затова иска Руслана за Сюлейман, а не Гюлбахар. Гюлбахар бе сдържана. Не беше се чуло да се ядоса, да извика или да възрази за нещо. Беше сговорчива. Хафса султан веднага бе забелязала опърничавата жилка у московското момиче. Това беше девойка с деликатността на роза и войнствеността на ятаган. Имаше кураж да се опълчи. Отстраняваше всичко, което се изпречеше на пътя ѝ. Не пестеше страстта си само за постелята. Беше привлекателна, но и умна. Беше красавица, но можеше да овладее ситуацията с ума, а не с външността си. Ето такава жена искаше за сина си Хафса султан! Да преодолява трудностите, да го подкрепя с решителността си. Да повдига духа му, когато го налегне самотата. Да внесе свежест в угрижената му душа и в живота му.
— И какво общо има произшествието ти с избухливостта на Руслана? — посочи тя ранения крак на Сюмбюл.