Хюрем. Московската наложница

Падишахът се размърда неспокойно на отоманката, където се беше изтегнал. Отбеляза, че за първи път мисли за миналия живот на момичетата от харема. Този факт изключително го озадачи. Наложниците също имаха свои семейства. Поднасяха ги като дарове в харема, ала как ли бяха живели те преди това? Повечето не тръгваха доброволно, а ги отвеждаха насила. Пирати, търговци на роби… Вярно, някои семейства с потекло подаряваха момичетата си с тяхното съгласие, за да живеят, покровителствани от султана, но колко ли бяха те? Не бяха толкова много. Например майка му беше такава. И Гюлбахар хасеки също. Бяха станали дворцови дами по желание на семействата си. А останалите?

Тази мисъл задълбочи безпокойството му. Изправи се и застана пред огнището. Топлината на пламъците обгърна тялото му като копринена нощница. Отпи глътка вино и се заслуша в гласа на Руслана. Дали момичето бе щастливо тук? Че защо да не е, всяка би била щастлива да е в харема на султан Сюлейман — владетелят, който възглавяваше огромна империя и караше света да трепери? Несъмнено тя също бе доволна да е тук. Но ако е така, защо песните ѝ бяха толкова тъжни? Какво я измъчваше толкова, че мелодията избликваше от устните ѝ като ридание? Защо песните ѝ все разказваха за далечни земи?

— Носталгия — промърмори младият падишах, докато се излягаше пред огнището върху тигровата кожа, донесена от индийските земи.

Девойката явно жалееше за онова, с което се бе разделила.

Заключението, че така е устроен светът, утеши султана. Ако Руслана не беше попаднала тук, кой знае къде щеше да я е отвела съдбата и дали нямаше вече да е загинала. Пък и ако е толкова нещастна, има лесен начин да се промени това. Ще я попита — ако иска да си отиде, ще я отпрати. Да върви в страната си, да се събере със семейството си, ако така ще се чувства щастлива. Сюлейман реши да се върне на този въпрос по-нататък.

Докато падишахът се рееше сред подобни мисли, понесен от гласа на Руслана, Гюлбахар хасеки вилнееше в покоите си. Яростта ѝ не подмина никоя от прислужниците ѝ. Когато забеляза, че момичетата бяха открехнали вратата, за да чуват по-добре песните на Руслана, обезумя от яд.

— Ах, вие, безсрамници! — разфуча се. — Защо отваряте вратата? Къде се е видяло вратата на хасеки султан да зее? Това да не е хан?

Няколко прислужници мигом се затичаха да затворят. Но гневът на хасеки нямаше стихване.

— Коя от вас я отвори? И то без позволение! Кой заповядва тук? Аз или вие?

Бясно сновеше из стаята. Когато не получи отговор, се ожесточи още повече.

— Значи всички сте виновни, така ли? Така да бъде. Тогава тоягата ще ви научи как да зачитате любимката на султан Сюлейман, Гюлбахар хасеки.

За момент си пое въздух и кресна:

— Пръчката!

Едно от момичетата притича и донесе дряновата пръчка. То получи и първия удар. Дряновият клон се стовари със свистене върху рамото на девойчето. Докато прислужницата стенеше от болка, пръчката изплющя още няколко пъти и всеки път я съпровождаше викът на различно момиче.