Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
При нормални обстоятелства главният евнух в харема щеше да накаже наложницата, дръзнала да го извика по този начин, и щеше хубавичко да я нашари с пръчката, обаче сега към тайните ласки, които беше получил от московчанката под стълбите, се прибавяше и вниманието към девойката от страна на валиде султан и владетеля, заради което Сюмбюл беше с вързани ръце. Когато влезе вътре, навън вече се бе свечерило. Руслана ядно кръстосваше стаята, потънала в мрачни сенки. Когато видя пред себе си агата, тя избухна:
— Какво става, Сюмбюл ага?
Мъжът прекрасно знаеше какво има предвид момичето, но предпочете да се престори на неразбрал:
— Как така — какво става?
— Някой се опитва да ми попречи.
— На кое да попречи?
— Не мога да се видя нито с майка си Хафса, нито с владетеля.
— Тяхно е решението кога можеш да ги видиш.
— Ами нали и аз тъкмо това казвам. Някой крои интриги, нали? Някой злослови по мой адрес, за да ме отдалечи от Хафса султан и господаря, нали?
Сюмбюл разбра, че момичето се съмняваше в него.
— Мислиш, че говоря против тебе ли?
— Кой друг да е, ако не си ти?
Гневът караше гласа на Руслана да свисти.
— Никога не бих направил подобно нещо.
— Ха! И откъде да знам?
— Знаеш, че не мога да го сторя.
Руслана погледна мъжа в очите. Дори само споменът за случката под стълбите извикваше страх у Сюмбюл ага. С думите си той намекваше, че направи ли подобно нещо, и тя може да се разприказва.
Момичето застана плътно до агата в сгъстяващия се мрак на стаята.
— Само не казвай, че те е страх от мен — пое си въздух тя. — Знаеш, че няма да ти напакостя. Бъдещето и на двама ни зависи от това да си държим устите затворени.
— Какво искаш да сторя?
Гласът на Сюмбюл ага прозвуча толкова тихо, че макар почти да го докосваше, девойката едва долови думите му. Мъжът знаеше от дългогодишния си опит, че нищо в харема не можеше да се запази в тайна. Всичко се виждаше, всичко се чуваше.
— Намери начин владетелят да ме повика в покоите си.
Мъжът занарежда отчаяно:
— Но как да го направя? Не подобава на човек като мен да дава съвети на самия падишах.
Девойката се прилепи към него. Сюмбюл беше притиснат с гръб към стената, а гърдите на Руслана се повдигаха и спускаха току пред него, докато развълнувано дишаше на пресекулки.
Тя го погледна в очите, които в мрака изглеждаха още по-изблещени.
— Това — заяви му шепнешком — си е лично твоя работа!
Изведнъж тя гневно се врътна с гръб към агата, вдигна рязко крак, сякаш се канеше да тропне по пода, и с все сили заби ток в ходилото му.
— И не се помайвай! — изкрещя в заключение.
Очите на Сюмбюл се насълзиха от болка и той запуши устата си с ръка, за да сподави вика си.
Преливаща от злорадство, че си бе отмъстила за побоя с пръчки, на който я бяха подлагали, тя се отправи към общия салон.
— Така му се пада — мърмореше си.
Нощи наред бе кроила планове как да се разплати за унижението — и часът на възмездието най-сетне бе ударил. Огромният мъж се превива от неистовата болка за известно време, а сетне закуцука към девойката с изкривено от страдание лице. Мимоходом изсъска на Руслана:
— Трепери, московчанке. Ако султанът не те приеме в постелята си, ще изпия кръвта ти като дрянов сок.
Руслана си даваше сметка, че се движи по ръба на пропаст. Покажеше ли дори и сянка от страх пред заплахата, която я грозеше, щеше да се провали с гръм и трясък. Усмихна се, сякаш нищо не се беше случило.
— Ала приеме ли ме…
Преди да довърши изречението, отново погледна в очите на тъмнокожия. Оттам струяха болка и гняв.
— Ала приеме ли ме — повтори, — Сюмбюл ага ще се сдобие с толкова много акчета, колкото звезди има по небето.
XXIII
Сюмбюл намаза с лековити мехлеми крака си и превърза раната, която беше отворило острото токче на момичето. Докато цяла нощ не успя да мигне от болки, настойчиво си блъскаше главата как да се спаси от козните на Руслана. Ако се опиташе да се отърве от нея сега, това можеше да доведе до опасни последици. Приказките, които тръгнаха из харема след внезапното изчезване на гъркинята Деспина, все още не бяха замлъкнали. Втори подобен случай щеше да разбуни духовете прекалено много. Освен това, ако нещастие сполетеше момиче, което се намираше под покровителството на валиде султан и владетеля, нямаше да се подмине току-така като онова с Деспина. Най-добре да изпълни желанието на Руслана, но как? Не можеше да се изстъпи пред Хафса султан с думите: