Смелият подвиг в пещерата на Али Баба
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смелият подвиг в пещерата на Али Баба». Краткое содержание книги:
Председателят сви рамене.
— Тогава, дами и господа, какво предлагате? Настъпи мълчание. След това същата жена отново извика пискливо:
— Аз викам господин председателят да иде сам. Само той знае всички имена. Само за него тая информация не представлява ценност. Защо все ние да рискуваме и да се трепем, а той да си се-ди вкъщи и да прибира паричките. Той да отиде, това викам аз.
Одобрително шушукане обходи цялата маса.
— Подкрепям това предложение — каза дебел мъж, на чийто ланец висяха няколко златни талисманчета с инициалите му. Уимзи се усмихна, като погледна инициалите; покрай тази дребна суетност той се бе досетил за името и адреса на дебелия и поради тази причина дрънкулките му се харесваха до известна степен. Председателят се огледа.
— Значи събранието предлага да отида аз, така ли? — попита той със зловещ тон.
Четиридесет и пет ръце се вдигнаха в знак на одобрение. Само жената, известна като Номер Две, остана неподвижна и безмълвна, а силните й бели ръце стискаха облегалката на стола. Погледът на председателя обходи бавно заканителния кръг, докато се спря на нея.
— Трябва ли да смятам, че решението е единодушно?
Жената вдигна глава.
— Не отивайте — простена тя тихо.
— Чувате — каза председателят с леко насмешлив тон. — Дамата казва да не отивам.
— Мен ако питате, мнението на Номер Две е без значение — каза мъжът с мазния глас. — И нашите жени сигурно нямаше да искат да отиде някой от нас, ако бяха в привилегированото положение на мадам.
Самият му тон беше вече оскърбление.
— Точно така! — извика друг мъж. — Това е демократична организация, демократична. Няма да допуснем привилегии за никого.
— Добре — каза председателят. — Вие чухте, Номер Две. Позицията на събранието е против вас. Имате ли да изложите някакви доводи в защита на становището си?
— Стотици. Председателят е главата и душата на нашата организация. Закъде сме, ако му се случи нещо? — Вие — тя ги огледа величествено, — вие всички сте допуснали груби грешки. На вашата небрежност дължим всичко това: Мислите ли, че щяхме да бъдем здрави и читави и пет минути, ако не беше председателят да компенсира вашето безразсъдство.
— Има нещо такова — каза един мъж, който не беше се обаждал до този момент.
— Извинете, че се намесвам — подхвърли Уимзи лукаво, — но тъй като дамата е в положение да се ползува с доверието и откровенията на председателя, явно съдържанието на моите скромни писания няма да бъде опасност за нея. Защо не отиде самата Номер Две?
— Защото аз не разрешавам — каза твърдо председателят, за да възпре готовия отговор на съпругата си. — Щом събранието е взело това решение, ще отида аз. Дайте ми ключа от къщата!
Един от мъжете измъкна ключа от джоба на сакото на Уимзи и му го подаде.
— Къщата под наблюдение ли е? — попита председателят.
— Не — отговори Уимзи.
— Това истина ли е?
Истина е.
Председателят се отправи към вратата.
— Ако не съм се върнал след два часа — каза той, — действувайте както намерите за добре, спасявайте се и правете каквото искате с пленника. Номер Две ще дава нареждания в мое отсъствие.
Той излезе от стаята. Номер Две се надигна от мястото си със заповеднически жест.
— Дами и господа, смятайте вечерята за приключена. Танците продължават.
В съзерцаване на апарат номер пет времето течеше бавно долу в мазето. Злочестият Джукс, който ту ридаеше, ту беснееше, най-после се изтощи от викане. Четиримата пазачи си шушукаха от време на време.
— Час и половина, откак тръгна председателят — каза единият.
Уимзи вдигна поглед. После поднови изучаването на стаята. В нея имаше много странни нещаи той искаше да ги запомни. В това време някой дръпна рязко капака на пода.
— Доведете го! — извика някакъв глас.
Уимзи се изправи веднага. Лицето му беше доста пребледняло.
Членовете на бандата отново бяха насядали край масата. Номер Две заемаше мястото на председателя и тя впи поглед в Уимзи като разярена тигрица, но когато заговори, самообладанието й предизвика възхищението му.
— Минаха два часа, откакто тръгна председателят — каза тя. — Какво е станало с него? Двоен предател … какво е станало с него?
— Как мога да знам? — каза Уимзи. — Може да си е поставил за задача номер едно да се погрижи за Номер Едно и да е изчезнал, докато все още е имало смисъл.
Тя скочи с яростен вик и се приближи до него.
— Звяр! Лъжец! — извика тя и го удари през устата. — Знаеш, че той никога не би го направил. Той е предан на приятелите си. Какво си, му направил? Говори… или аз ще те накарам да проговориш! Вие двамата там — донесете железата! Той ще проговори.