Смелият подвиг в пещерата на Али Баба
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смелият подвиг в пещерата на Али Баба». Краткое содержание книги:
Погледна часовника си и се върна долу. Един час по-късно пусна втория гълъб, след още един — третия. След това седна и зачака.
В девет и половина отново се качи на мансардата. Беше вече тъмно, но няколко звезди блещукаха студено, а от прозореца нахлуваше хладен въздух. На пода нещо светлееше. Той го вдигна—беше топло и пухкаво. Отговорът беше пристигнал.
Той разроши меката перушина и намери бележката. Преди да я прочете, нахрани гълъба и го сложи в една от клетките. Канеше се да затвори вратичката, но се спря.
— Ако ми се случи нещо — каза той, — не бива и ти да умреш от глад, пиленце.
После открехна още малко прозореца и отново слезе долу. На листчето пишеше само „Окей“. Изглежда, беше надраскано набързо, защото в горния ляв ъгъл имаше дълго мастилено петно. Той забеляза това с усмивка, хвърли листчето в огъня, отиде в кухнята, където си приготви обилна порция яйца с говеждо месо от новоотворена консерва. Изяде я без хляб, макар че на полицата имаше под ръка цяла франзела, и пи само вода от чешмата, като я остави да се изтече и едва тогава се осмели да пие. Но преди това внимателно избърса крана отвътре и отвън.
След като приключи, той извади пистолет от едно заключено чекмедже, внимателно провери механизма му, за да се увери, че работи и го зареди с патрони от една неразпечатана кутия. После отново седна и зачака.
В единадесет без петнадесет той стана и излезе на улицата. Вървеше бързо и гледаше да не се доближава до стените, докато излезе на силно осветена и оживена улица. Тук той се качи на автобус, настани се в ъгъла, до кондуктора, откъдето можеше да вижда всеки, който се качва и слиза. Смени последователно няколко автобуса и накрая стигна един район на предградието Хампстед, който се ползуваше с добро име. Тук той слезе и като се пазеше пак далече от стените, се отправи към парка Хийт.
Нямаше луна, но нощта не бе съвсем непрогледна и като прекоси един безлюден участък от парка, той забеляза няколко силуета, които се при-ближаваха от различни страни. Спря се в прикритието на голямо дърво и нагласи на лицето си черна кадифена маска, която го покри от челото до брадичката. С бял конец в долната й част бе избродирана цифрата 21.
Най-после в една падина се разкри удобна вила, от тези, които са усамотени сред провинциалния пейзаж около Хийт. Един от прозорците светеше. Когато се отправи към вратата, и други тъмни фигури, също маскирани, забързаха напред и го заобиколиха. Той преброи шестима.
Мъжът, който беше най-отпред, потропа на вратата на самотната вила. След миг тя се открехна леко. Човекът наклони глава към процепа; чу се шепот и вратата се отвори широко. Мъжът влезе и вратата се затвори.
След като вече бяха влезли трима от тях, Роджърс откри, че той е следващият поред. Почука три пъти силно, после два пъти леко. Вратата се открехна една педя и в пролуката се показа едно ухо. Роджърс прошепна „Невъзвратимост“. Ухото се отдръпна, вратата се отвори и той влезе.
Без каквато и да е друга дума за поздрав Номер Двадесет и едно премина наляво в малка стая, обзаведена като канцелария с бюро, сейф и няколко стола. Зад бюрото седеше едър мъж във вечерно облекло. Новопристигналият внимателно затвори вратата след себе си; секретната бра-ва щракна. Роджърс приближи до бюрото, каза „Номер Двадесет и Едно, сър“ и застана в почтително очакване. Едрият мъж вдигна глава и цифрата едно се открои поразително бяла върху маската. Очите му, с особен студен син цвят, изпитателно изучаваха Роджърс. Той даде знак и Роджърс смъкна маската си. Председателят внимателно провери самоличността му и каза „Добре, Номер Двадесет и едно“, после направи отметка в регистъра. Гласът му беше металически и студен като очите. Проницателният му поглед иззад неподвижната черна маска сякаш притесни Роджърс. Той запристъпя от крак на крак и сведе поглед. Номер Едно му направи знак, че е свободен и Роджърс с лека въздишка на облекчение надяна маската и напусна стаята. След като излезе, неговото място беше заето от следващия новодошъл.
Помещението, където се събираше Организацията, беше обширно, образувано от съединяването на двете най-големи стаи на първия етаж. Беше обзаведено по уеднаквения за двадесетия век вкус на жителите от предградията и ярко осветено. Грамофонът в единия ъгъл свиреше джазова мелодия, под ритъма на която танцуваха десетина двойки маскирани мъже и жени, някои във вечерно облекло, други със спортни костюми и джемпъри. В единия край на стаята имаше бар. Роджърс поиска от маскирания мъж зад бара едно двойно уиски. Изпи го бавно, облакътен на тезгяха. Стаята се напълни. Някой отиде до грамофона и го спря. Роджърс се огледа. На прага се бе появил Номер Едно. Зад него стоеше висока жена в черно. Маската, на която беше избродирана бяла двойка, покриваше изцяло косата и лицето й. Само изисканото държане, белите ръце и деколте и тъмните очи, които проблясваха през цепките на маската, издаваха, че е чаровна и властна натура.