Смелият подвиг в пещерата на Али Баба
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смелият подвиг в пещерата на Али Баба». Краткое содержание книги:
— Ей, помислете малко — каза мъжът с мазния глас. — Утрото наближава. След час-два ще бъде вече светло. Полицията може да дойде тук всеки момент.
— Полицията! — Изглежда, тя се бе овладяла с огромно усилие. — Да, да, прави сте. Не бива заради един човек да излагаме на риск сигурността на всички. Той самият не би го искал. Това е така. Ще оставим тази мърша в мазето, оттам няма да може да ни навреди, и ще се разотидем, всеки към своя дом, докато все още има време.
— А другият затворник?
— Той ли? Бедният глупак — той е безобиден. Не знае нищо. Пуснете го да си върви! — отговори тя презрително.
След няколко минути Уимзи се оказа безцеремонно наблъскан в дълбините на мазето. Той бе леко озадачен. Да откажат да го пуснат дори с цената на живота на Номер Едно — това беше понятно. Знаеше какъв риск е поел. Но му се виждаше невероятно да го оставят като свидетел против тях.
Мъжете, които го свалиха долу, овързаха с ремък глезените му и си тръгнаха, като на излизане загасиха лампите.
— Ей, другарче — извика Уимзи, — човек се чувствува самотен тук. Можехте да оставите осветлението включено.
— Не се притеснявай, приятелю — беше отговорът. — Няма да стоиш дълго на тъмно. Включен е часовниковият механизъм на възпламенителя.
Другият се разсмя с огромно задоволство и двамата излязоха заедно. Значи това било! Той щеше да хвръкне във въздуха ведно с къщата. В такъв случай очевидно председателят щеше да е умрял, преди да отидат да го освободят. С това Уимзи не можеше да се примири. Искаше му се да предаде този мошеник на едро на правосъдието. Скотланд Ярд чакаха от шест години, за да разтурят тази шайка.
Той напрегна слух и зачака. Стори му се, че чу ва стъпки над главата си. Бандата вече се бе измъкнала …
Положително нещо скърцаше; капакът на пода се бе отворил; той по-скоро усети, отколкото чу, че някой се вмъква в мазето.
— Ш-т — чу той някакъв глас в ухото си. Меки длани пробягнаха по лицето му и докоснаха тялото му. Върху китките си усети студения допир на стомана. Въжетата се разхлабиха и паднаха. В белезниците изщрака ключ. Каишът около глезените му беше откопчан.
— Бързо, бързо! Включили са часовниковия механизъм. Къщата ще хвръкне във въздуха. Последвайте ме! Върнах се и се промъкнах — казах, че съм си забравила бижутата. Вярно беше. Аз нарочно ги оставих. Той трябва да бъде спасен; само вие можете да го направите. Побързайте!
Залитайки от болка, след като кръвта се втурна по изтръпналите му ръце, Уимзи пропълзя подир нея в стаята над тях. След миг тя бе отворила прозореца и дръпнала капаците.
— Хайде, вървете! Освободете го! Обещавате ли?
— Обещавам. Но ви предупреждавам, мадам, че къщата е обградена. Вратата на сейфа е дала сигнал при затварянето и той е изпратил камердинера ми Бънтър в Скотланд Ярд. Всичките ви приятели са хванати.
— А! Вие вървете… не ми обръщайте внимание … Бързо … Вече почти няма време.
— Скачайте оттук!
Той я хвана за ръката и двамата затичаха, като се препъваха, през малката градинка. В храстите внезапно блесна електрическо фенерче.
— Вие ли сте, Паркър? — извика Уимзи. — Отведете хората си. Бързо! Къщата ще избухне след минута.
Внезапно градинката се изпълни с мъже, които крещяха и се суетяха. Залитайки в тъмнината, Уимзи се блъсна силно в оградата. Подскочи, хвана се за корниза и се изтегли нагоре. Спусна ръце, за да поеме жената, и я издърпа при себе си. Прескочиха от другата страна; всички скачаха; жената се препъна, извика и падна задъхана. Уимзи опита да се спре, блъсна се в един камък и се просна с главата напред. Нощта избухна в пламъци, с блясък и тътен.
С усилие Уимзи се измъкна изпод развалините на градинската стена. Слабо стенание до него извести, че спътничката му е още жива. Изведнъж към тях се насочи лъч от фенер.
— Ето ви и вас — извика радостен глас. — Добре ли сте, приятелю? Господи! Колко сте обрасъл!
— Така, всичко е наред — отговори Уимзи. — Само малко се задъхах. Дамата добре ли е? Х-м, ръката й е счупена, както изглежда, иначе е добре. Какво стана?
— Май петима от тях хвръкнаха във въздуха, останалите ги хванахме. — В мразовитата зора Уимзи забеляза кръг от тъмни силуети. — Боже мой, ама че ден! Ама че завръщане в обществото! Да ни оставите цели две години да ви мислим за умрял, негодник такъв! Купих си парче черен плат за траурна лента на ръкава. Сериозно. Знаеше ли някой друг освен Бънтър?
— Само майка ми и сестра ми. Оставих всичко под попечителство. Много ще ни бъде трудно — и на мен, и на адвокатите, — да докажем, че аз съм си аз. Здрасти. Я, това Съг ли е?
— Да, милорд — каза инспектор Съг, ухилен и почти готов да се разплаче от вълнение. — Страшно се радвам да ви видя отново, ваша светлост. Добре изпипахте работата, ваша светлост. Всички искат да ви стиснат ръката, сър.