Смелият подвиг в пещерата на Али Баба
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смелият подвиг в пещерата на Али Баба». Краткое содержание книги:
Дороти Сейърс
Смелият подвиг в пещерата на Али Баба
В предната стая на някаква мрачна тясна къща в Ламбет един мъж ядеше пушена херинга и прелистваше „Морнинг Пост“. Беше по-скоро нисък и слаб, косата му беше кестенява, с малко прекалено правилни къдри, имаше кестенява заострена брадичка. Двуредният му тъмносин костюм, чорапите, вратовръзката, носната му кърпичка — всичко беше грижливо съчетано с мъничко повече елегантност, отколкото изисква добрият вкус, а кафявото на обувките му беше малко прекалено светло. Той не приличаше на джентълмен, нито на слуга на джентълмен и все пак нещо във вида му подсказваше, че е свикнал с живота в изискани семейства. Закуската, която бе подредил собственоръчно на масата, беше изпипана така, както се изисква от първокласен прислужник. Движението, с което отиде до страничната масичка и си отряза порция шунка, беше движение на превъзходен иконом; и все пак не можеше да бъде пенсиониран иконом, защото беше прекалено млад; може би беше лакей, който е получил наследство.
Той си изяде шунката с апетит и докато посръбваше кафето, прочете внимателно едно съобщение, което бе забелязал и бе сложил настрана, за да го обмисли.
„ЗАВЕЩАНИЕТО НА ЛОРД ПИТЪР УИМЗИ РЕНТА ЗА ЛАКЕЯ
10 000 ЛИРИ ЗА БЛАГОТВОРИТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ
Завещанието на лорд Питър Уимзи, който беше убит миналия декември по време на лов в Танганайка, беше легализирано вчера и възлезе на петстотин хиляди лири. Десет хиляди са оставени на различни благотворителни организации. (Следваше списък от завещателни разпореждания.) На своя лакей Мървин Бънтър лорд Питър е оставил годишна рента от петстотин лири и правото да ползува апартамента му на Пикадили. (След това се изброяваха разпореждания в полза на някои други личности.)
Останалата част от имуществото, включително и ценната колекция от книги и картини, която се съхраняваше на «Пикадили» 110 А, е оставена на майката на завещателя, херцогинята на Денвър.
Лорд Питър почина на тридесет и седем годишна възраст. Той беше по-малкият брат на херцога на Денвър, който е най-богатият благородник в Обединеното кралство. Като прочут криминалист лорд Питър взе доста дейно участие в разрешаването на няколко загадъчни случая. Ползуваше се с известност като колекционер на книги и като светска личност.“
Мъжът въздъхна с облекчение. — Няма съмнение — каза той на глас. — Никой не си раздава парите, ако възнамерява да се върне обратно. Нашият човек е мъртъв и погребан, няма грешка. Аз съм свободен.
Той допи кафето, вдигна масата и изми съдовете, взе бомбето си от закачалката и излезе.
Стигна до Бърмондси с автобус. Слезе и потъна в лабиринта от мрачни улички; след четвърт час пеша стигна до някаква западнала кръчма в бедняшки квартал. Влезе и си поръча едно двойно уиски. Кръчмата току-що бе отворена, но няколкото клиенти, които очевидно бяха чакали пред вратата да настъпи това желано събитие, вече се бяха струпали на тезгяха. Мъжът, който вероятно беше лакей, се пресегна за чашата си и при това движение блъсна лакътя на някаква съмнителна личност в кариран костюм и вратовръзка, която издаваше незавиден вкус.
— Ей, ти — възнегодува съмнителният тип. — Какво правиш? На теб не ти е мястото тук. Изчезвай!
Той подкрепи забележката си с няколко много цветисти думички и силен удар в гърдите.
— Барът е отворен за всички, нали? — каза другият, като отвърна с готовност на удара.
— Хайде — извика барманката, — да ги нямаме такива! Господинът не го направи нарочно, мистър Джукс.
— Така ли? — каза мистър Джукс. — Е, аз пък го направих нарочно.
— Да се бяхте засрамили тогава — отвърна младата жена и разтърси глава. — Няма да търпя кавги в моята кръчма рано-рано сутринта.
— Беше съвсем случайно — каза мъжът от Ламбет. — Не обичам разправиите, аз съм работил на такива изискани места. Но ако някой господин почне да създава неприятности …
— Добре де, добре де — каза мистър Джукс по-миролюбиво. — Не горя от желание да ти разкрася физиономията. Няма да ти е излишно, но както и да е. Друг път да внимаваш какво правиш, това е всичко. Какво ще пиеш?
— Не, не — запротестира другият, — аз трябва да почерпя. Съжалявам, дето ви бутнах. Не го направих нарочно. Но не обичам да ме прекъсват така грубо.
— Не говори повече за това — каза великодушно мистър Джукс. — Аз черпя. Още едно двойно уиски, мис, и едно както обикновено. Ела насам, дето няма навалица, иначе пак ще се вкараш в беля.
И той го поведе към една малка маса в ъгъла.
— Всичко е наред — каза мистър Джукс. — Хубаво го изиграхме. Не мисля, че тук има опасност, но от много предпазливост глава не боли. Е, какво, Роджърс? Реши ли да се включиш?