Смелият подвиг в пещерата на Али Баба
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смелият подвиг в пещерата на Али Баба». Краткое содержание книги:
— Дами и господа, моля поканете партньорите си за следващия танц!
Грамофонът засвири стара, полузабравена мелодия — „Никой не ме обича“. Висок мъж във вечерно облекло покани момичето в червено. Роджърс се сепна, когато усети, че някой полага ръка на рамото му. Ниска, пълна жена в зелен джемпър пъхна студената си ръка в неговата. Танцът продължи.
След като свърши сред обичайното ръкопляскане, всички застанаха отдалечени един от друг, замръзнали в очакване. Гласът на председателя се извиси отново.
— Дами и господа, моля ви, дръжте се естествено. Дошли сте на танци, а не на събрание.
Роджърс заведе дамата си да седне и й донесе сладолед. Като се наведе над нея, той забеляза, че гърдите й бързо се повдигат и спускат.
— Дами и господа — безкрайното мълчание свърши, — вие несъмнено ще искате да ви избавя от неизвестността. Ще назова хората, които са замесени. Номер Тридесет и седем!
Един мъж скочи с ужасен, задавен вик.
— Тишина!
Гърлото на нещастника се сви и той задиша тежко.
— Аз никога … Кълна се … Аз никога … Невинен съм.
- Тишина! Вие не сте били достатъчно предпазлив. С вас ще се оправим. Ако имате да кажете нещо като оправдание за неблагоразумието си, ще ви изслушам по-късно. Седнете!
Номер Тридесет и седем се отпусна на някакъв стол. Той пъхна носната си кърпа под маската, за да избърше лицето си. Двама високи мъже застанаха близо до него. Останалите отстъпиха назад, с чувството на отвращение, което човешката природа изпитва към някого, поразен от смъртоносна отрова.
Грамофонът засвири.
— Дами и господа, сега ще назова името на предателя. Номер Двадесет и едно, минете напред!
Роджърс пристъпи напред. Насъбраният ужас и ненавист на четиридесет и девет чифта очи пареха върху него. Злочестият Джукс отново нададе вопъл.
— О, боже мой! О! Боже мой!
— Тишина! Номер Двадесет и едно, свалете си маската!
Предателят смъкна плътната обвивка от лицето си. Дълбоката омраза на очите го поглъщаше.
— Номер Тридесет и седем, този човек беше представен тук от вас под името Джоузеф Роджърс, в миналото втори лакей в прислугата на Херцога на Денвър, уволнен за дребни кражби. Взехте ли мерки, за да проверите това твърдение?
— Да! Взех! Бог ми е свидетел. Всичко беше достоверно. Двама от слугите го разпознаха. Направих проучвания. Това, което ми разказа, беше съвсем достоверно.
Председателят провери нещо в един лист пред себе си. После отново погледна часовника си.
— Дами и господа, моля поканете партньорите си!
С вързани на гърба ръце и с белезници на китките Номер Двадесет и едно стоеше неподвижно, докато съдбовният танц се извиваше около него. Когато той свърши, ръкоплясканията прозвучаха като ръкоплясканията на мъжете и жените, които стоят с пресъхнали устни под гилотината.
— Номер Двадесет и едно, бяхте представен като Джоузеф Роджърс, лакей, уволнен за кражба. Това ли е истинското ви име?
— Не.
— Как се казвате?
— Питър Дет Бридън Уимзи.
— Мислехме, че сте мъртъв.
— Естествено. Така трябваше да мислите.
— Какво е станало с истинския Джоузеф Роджърс?
— Той умря в чужбина. Аз заех неговото място. Мога да заявя, че хората ви нямат вина за това, че не са разбрали кой съм. Аз не само заех мястото на Роджърс. Аз бях Роджърс. Дори когато бях сам, аз ходех като Роджърс, седях като Роджърс, четях книгите на Роджърс и носех дрехите на Роджърс. Накрая почти мислех мислите на Роджърс. Единственият начин да се превъплътиш успешно е никога да не се отпускаш.
— Разбирам. Обирът на собствения ви апартамент беше нагласен?
— Очевидно.
— И вие бяхте съучастник при обира на херцогиня Денвър, на майка ви?
— Да. Тиарата беше много грозна — не е голяма загуба за човек с добър вкус. Впрочем мога ли да запуша?
— Не можете. Дами и господа …
Танцът приличаше на механично клатушкане на марионетки. Мятаха се крайници, глезени се препъваха. Пленникът наблюдаваше критично и не особено заинтересовано.
— Номера Петнадесет, Двадесет и две и Четиридесет и девет, вие държахте арестувания под наблюдение. Правил ли е той опити да се свърже с някого?
— Никакви. — Номер Двадесет и две отговори от името на тримата. — Писмата и колетите му се отваряха, телефонът му се подслушваше, а излизанията му се проследяваха. Проверявахме дали не използува водопроводните тръби, за да предава морзови сигнали.
— Сигурен ли сте в това, което твърдите?
— Абсолютно.
— Арестуваният, сам ли бяхте в тази авантюра? Говорете истината, в противен случай за вас нещата ще станат малко по-неприятни, отколкото биха били иначе.