Смелият подвиг в пещерата на Али Баба

— Да не мислите — каза жената подигравателно, — че председателят ще се хване на такъв явен капан. Той безспорно е подпрял вратата, така че да остане отворена.

— Безспорно, мадам. Но единственото предназначение на тази външна вътрешна врата, ако мога така да се изразя, е да изглежда като единствена вътрешна врата. Ала скрита зад шарнира на тази врата има още една — плъзгащ се плот, така плътно закрепен в стената, че едва ли ще го забележите, освен ако знаете, че съществува. Тази врата също беше оставена отворена. На нашия уважаван Номер Едно не му е оставало нищо друго, освен да премине направо във вътрешното отделение на сейфа, построено впрочем в комина на някогашната сутеренна кухня, който минава през тази част на къщата. Надявам се, че обяснявам ясно.

— Да, да, продължавайте! По-накратко! Уимзи кимна и продължи още по-отмерено.

— Съставеният от мен опис на акциите, проведени от организацията, е по-обемист дори от регистъра на господин председателя, който той ползува долу. Впрочем надявам се, мадам, че не сте забравили да го приберете на сигурно място. Като изключим, че може да бъде проучен от някой досаден полицай, не е препоръчително да попадне в ръцете на който и да е от по-неизявените членове на организацията Предполагам, че събранието ще реагира остро, ако се случи нещо такова.

— Той е на сигурно място — отговори бързо тя. — Продължавайте разказа си.

— Благодаря, вие ме успокоихте. Много добре. Този обемист опис лежи на стоманена лавица в дъното на вътрешното отделение. Не съм ви описал това вътрешно отделение. То е метър на метър и е високо към метър и осемдесет. Човек може да стои прав съвсем удобно, освен ако е много висок. За мен е много добре — както можете да видите, аз съм метър и седемдесте. Председателят е по-висок от мен, за него може да е малко ниско, но ще има място да клекне, ако се измори да стои прав. Впрочем не знам дали знаете, че сте ме вързали доста стегнато.

— Само да можех да ти счупя костите от стягане! Ти там, удари го. Той се опитва да печели време.

— Ако ме ударите — каза Уимзи, — проклет да съм, ако въобще проговоря. Овладейте се, мадам! Не бива да местите фигурите прибързано, когато царят ви е в шах.

— Давай по-нататък! — извика отново тя и тропна с крак от ярост.

— Докъде бях стигнал? А, да, до вътрешното отделение. Както казах, то не е много удобно — още повече, че не се и проветрява по никакъв начин. Споменах ли, че описът се намира на стоманена лавица?

— Да.

— Така. Тази стоманена лавица се крепи чрез една доста стегната скрита пружина. Когато тежестта на книгата, а тя, както вече казах, е тежка, се отстрани, лавицата се повдига почти неусетно, при което се получава електрически контакт. Представяте си, мадам, нашият уважаем председател влиза, подпира фалшивата врата, която оставя отворена зад себе си, вижда книгата, грабва я бързо. Отваря я, за да се убеди, че тя е тази, която търси. Оглежда се за другите предмети, които споменах — с отпечатъците от пръсти. И тихичко, но много, много бързо — можете да си го представите, нали — скритият плот, освободен при отпускането на пружината, изскача зад него като пантера. Сравнението е доста изтъркано, но подходящо, не намирате ли?