Смелият подвиг в пещерата на Али Баба
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смелият подвиг в пещерата на Али Баба». Краткое содержание книги:
— Е? — попита Уимзи. — Да продължавам ли? Изпод маската гласът на председателя прозвуча така, като че ли той се усмихваше мрачно.
— Милорд, вашият разказ ме изпълва със съжаление за това, че не сте наистина член на нашата Организация. Ум, смелост и усърдие са ценни за сдружение като нашето. Боя се, че не мога да ви склоня? Не? Не си и въобразявах. — Той натисна някакъв звънец на бюрото си. — Помолете членовете да бъдат така добри да минат в стаята за вечеря — каза той на маскираното лице, което влезе.
„Стаята за вечеря“ беше в приземния етаж, със спуснати жалузи и пердета. В средата имаше дълга гола маса с наредени около нея столове.
— О, пир на празна ясла, доколкото разбирам — каза любезно Уимзи. Той виждаше тази стая за първи път. Един капак зееше зловещо в пода.
Председателят зае централното място.
— Дами и господа — започна той, както обикновено, и смешната церемониалност никога не бе звучала така злокобно, — няма да крия от вас сериозността на положението. Арестуваният ми изброи повече от двадесет имена и адреси, за които се смяташе, че се знаят само от мен и от притежателите им. Проявили сме голяма безотговорност — гласът му прокънтя остро — и това ще трябва внимателно да се разследва. Той се е сдобил с отпечатъци от пръсти — показа ми снимки. Как е станало така, че нашите агенти са пропуснали да забележат вътрешната врата на този сейф е въпрос, който се нуждае от разследване.
— Не ги винете — намеси се Уимзи. — Нали целта ми беше да не я забележат. Аз нарочно я направих такава.
Председателят продължи, като че ли не бе забелязал прекъсването.
— Арестуваният ме информира, че книгата с имената и адресите се намира в това вътрешно отделение, заедно с някои писма и книжа, откраднати от домовете на наши членове, и многобройни предмети с автентични отпечатъци. Аз мисля, че казва истината. Той предлага комбинацията от сейфа срещу бърза смърт. Какво е вашето мнение, дами и господа?
— Комбинацията ни е известна — каза Номер Двадесет и две.
— Идиот! Този човек ми заяви и ми доказа, че е лорд Питър Уимзи. Мислите ли, че той може да е забравил да смени комбинацията. И освен това секретът на вътрешната врата. Ако той изчезне тази нощ и полицията влезе в дома му…
— Аз смятам — обади се мек женски глас, — че трябва да му обещаем и да оползотворим информацията, при това бързо. Нямаме много време.
По масата премина шепот на съгласие.
— Разбрахте, нали — обърна се председателят към Уимзи — Организацията ви предлага тази отстъпка: бърза смърт срещу комбинацията на сейфа и секрета на вътрешната врата.
— Мога ли да разчитам на вашата дума?
— Да.
— Благодаря. А майка ми и сестра ми?
— Ако и вие от своя страна ни дадете дума — а вие сте благородник, — че тези жени не знаят нищо, което би могло да ни навреди, те ще бъдат пощадени.
— Благодаря ви, сър. Можете да бъдете уверен, давам ви честната си дума, че те не знаят нищо. Не бих и помислил да обременявам която и да е жена с такива опасни тайни — особено пък тези, които са ми скъпи.
— Добре. Приема се … нали?
Чу се шепот на одобрение, макар и с по-малка готовност отпреди.
— В такъв случай съгласен съм да ви дам информацията, която искате. Думата от комбинацията е НЕДОВЕРИЕ.
— А вътрешната врата?
— В очакване на полицията вътрешната врата, която би могла да създаде затруднения, е отворена.
— Добре. Разбирате, че ако полицията възпрепятствува нашия пратеник…
— Това няма да бъде от полза за мен, нали?
— Рисковано е — каза председателят умислено, — но е риск, който смятам, че трябва да поемем. Свалете затворника в мазето! Може да се развлича, като съзерцава устройството на апарат номер пет. В това време номера Двадесет и Четирийсет и шест…
— Не, не!
Враждебен ропот на неодобрение се надигна и нарасна застрашително.
— Не — кааа висок мъж с мазен глас. — Защо е необходимо някои от членовете да научат тази уличаваща информация. Тази нощ открихме сред нас един предател, а глупаците са повече от един. Как можем да знаем, че Номер Двайсет и Четирийсет и шест не са също глупаци или предатели.
Двамата мъже се нахвърлиха яростно върху говорещия, но в спора се намеси женски глас, писклив и възбуден.
— Точно така! Той е прав. Ние какво ще пра-вим? Няма да позволим имената ни да станат известни на човек, за когото не знаем нищо. Стига вече! Че те могат да ни предадат вкупом на копоите.
— И аз мисля така — каза друг член. — Не можем да имаме доверие на никого, на никого.