Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— О, ами ако не е била сресана на път! — простена Рултабий. — Къде отиваме ние? Къде отиваме? Ще трябва да събера факти.
Той махна отчаяно с ръка.
— Значи раната в слепоочието е ужасна? — попита пак.
— Ужасна.
— Че от какво оръжие?
— Това, господине, е тайна на следствието.
— Намерихте ли оръжието?
Съдия-следователят не отговори.
— А раната на гърлото?
Този път съдия-следователят пожела да ни довери, че раната наистина била ужасна и лекарите можели да потвърдят, че ако убиецът е продължил да я стиска за гърлото, още няколко секунди и госпожица Станжерсон щяла да бъде удушена.
— Аферата, тъй както я обясняват в „Матен“ — подхвана отново Рултабий, все още възбуден, — ми се струва все по-объркана. Можете ли да ми кажете, господин следователю, откъде може да се влезе в павилиона — врати, прозорци? Колко са?
— Пет — отвърна господин дьо Марке, след като се покашля два-три пъти, но вече едва сдържаше желанието си да изложи цялата невероятна тайна на аферата, с която се занимаваше. — Пет са. Но вратата на вестибюла, единствената входна врата на павилиона се затваря със секрет и се отваря или само отвътре, или само отвън с два специални ключа, които са винаги у дядо Жак и господин Станжерсон. Госпожица Станжерсон няма нужда от ключ, защото дядо Жак живее в павилиона, а тя е цял ден с баща си. Когато те четиримата са се втурнали в Жълтата стая, чиято врата най-после успели да изкъртят, входната врата е останала затворена, както винаги, а двата ключа от тази врата бяха намерени: единият — в джоба на господин Станжерсон, другият — в джоба на дядо Жак. Колкото до прозорците на павилиона, те са четири: единственият прозорец на Жълтата стая, двата прозореца на лабораторията и прозорецът във вестибюла. Прозорците на Жълтата стая и на лабораторията гледат към полето, само прозорецът на вестибюла е към парка.
— Точно от този прозорец е избягал! — извика Рултабий.
— Откъде знаете? — изненада се господин дьо Марке и впери поглед в моя приятел.
— После ще видим как убиецът е изчезнал от Жълтата стая — отвърна Рултабий, — но той е излязъл от павилиона през прозореца на вестибюла…
— Пак ви питам, откъде знаете?
— Е! Толкова е просто, господи! Щом той не е могъл да избяга през вратата, трябва да е излязъл през някой прозорец и трябва да е имало поне един прозорец без решетки, за да може да мине. Прозорецът на Жълтата стая е с решетки, защото гледа към полето! Двата прозореца на лабораторията навярно имат решетки поради същата причина. Тъй като убиецът е избягал, аз предполагам, че е намерил прозорец без пръчки и това ще да е този от вестибюла, дето гледа към парка — т.е. навътре в имението. Нима е толкова трудно да се досетиш…
— Да — рече господин дьо Марке, — но това, което не бихте могли да се сетите, е, че този прозорец във вестибюла, който наистина е единственият без решетки, има солидни железни капаци. И тъй, тези железни капаци са си останали затворени отвътре с желязно резе, а ние все пак имаме доказателство, че убиецът действително се е измъкнал от павилиона през същия този прозорец! Кървави следи по стената вътре и по капаците и стъпки по тревата, досущ като тези в Жълтата стая, доказват много ясно, че убиецът е избягал оттам! Но тогава! Как го е сторил, щом капаците са си останали затворени отвътре? Минал е като сянка! И все пак най-ужасяващото от всичко нима не са следите на убиеца в момента, когато е бягал от павилиона, след като е невъзможно да получим и най-малка представа как е излязъл от Жълтата стая, нито как непременно е прекосил лабораторията, за да стигне до вестибюла! А! Да, господин Рултабий, тази афера е изумителна… Чудесна афера! И надявам се, че ключът й скоро няма да се намери!…
— Какво се надявате, господин следователю?
Господин дьо Марке уточни:
— Аз не се надявам… Мисля си…
— Тогава някой е затворил прозореца отвътре, след като убиецът е избягал? — попита Рултабий…
— Именно това ми се струва за момента естествено, макар и необяснимо… защото трябва да има съучастник или съучастници… а не виждам кои могат да бъдат…
След известно мълчание той добави:
— А! Да можеше госпожица Станжерсон да се почувствува добре днес, та да я разпитаме…
Следвайки мисълта си, Рултабий попита:
— А таванът? Там трябва да има някакъв отвор!
— Да, аз наистина не го броих, станаха шест отвора, има там едно малко прозорче, по-скоро някаква капандура и тъй като и тя гледа към полето, господин Станжерсон нареди да й поставят решетки. И на капандурата, и на прозорците в партера пръчките си стоят непобутнати, а капаците, които естествено се отварят отвътре, са си останали затворени отвътре. Пък и ние не открихме нищо, което да ни накара да подозираме, че убиецът е минал през тавана.