Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Точно на това място, което сякаш принадлежеше изцяло на историята, професор Станжерсон и дъщеря му бяха дошли, за да проправят своя пътека в науката на бъдещето. Тази уединеност сред горите веднага им се харесала. Само стари камъни и вековни дъбови дървета щяха да бъдат свидетели на техните изследвания, на надеждите им. Името Гландие, преди Гландиерум, идваше от многото жълъди, които хората събирали открай време на това място. Днес небрежността или нехайството на собствениците бе възвърнало на тази земя с тъжна слава суровия изглед на една дива природа; само постройките, които се криеха в нея, бяха запазили следи от странни превъплъщения. Всеки век бе оставил свой отпечатък: тук-там по някой архитектурен фрагмент, свързан със спомена за някое ужасно събитие, за някоя кървава авантюра; и в това си състояние този замък, който щеше да приюти науката, изглеждаше напълно предопределен за тайни сцени, пълни с ужас и смърт.
След всичко казано не мога да се въздържа от едно обяснение:
Спрях се на това мрачно описание на Гландие не затуй, че съм намерил тук повод да „създам“ нужната атмосфера за драмите, които тепърва ще се разиграят пред очите на читателя. Моята грижа в цялата тази афера ще е да пиша колкото може по-просто. Нямам претенции да съм автор. Като се каже „автор“, винаги се има предвид и „романист“, а слава богу, тайната на Жълтата стая достатъчно е запасена с истински трагичен ужас, за да минем и без литература. Аз искам да бъда само един съвестен репортер. Трябва само съвестно да препредам събитието; поставям това събитие в съответната му среда и край! Съвсем естествено е да знаете къде се развива то.
Връщам се към господин Станжерсон. Когато той купи имението петнайсетина години преди трагедията, за която става дума сега, в Гландие отдавна вече никой не живееше. И още един старинен замък в околностите, построен през XIV век от Жан дьо Белмон бе изоставен, така че този край беше почти безлюден. Няколко къщици край пътя за Корбей, една странноприемница, странноприемницата „Донжон“, която предлагаше временно гостоприемство на минаващите колари; това май беше почти всичко, което напомняше за цивилизацията в този изоставен край, и никой не подозираше, че само на няколко левги от столицата се крие такъв замък. Но тъкмо тази пълна изоставеност е била решаваща в избора на господин Станжерсон и дъщеря му. Господин Станжерсон беше вече известен; връщаше се от Америка, където изследванията му бяха получили значителен отзвук. Книгата, която бе публикувал във Филаделфия, „Разпадането на материята чрез електрическо въздействие“, беше предизвикала протестите на целия научен свят. Господин Станжерсон беше французин, но от американски произход. Много важни наследствени дела го бяха задържали няколко години в Съединените щати. Там беше продължил едно свое дело, започнато във Франция, където се бе върнал, за да го доведе до край, след като бе наследил голямо богатство в резултат на щастливо приключилите дела било чрез присъди в негова полза, било чрез споразумение между „страните“. Това богатство бе добре дошло. Господин Станжерсон, който би могъл да спечели милиони долари, ако беше решил да използува или ако беше позволил да се използуват две-три от неговите химически открития, свързани с новите начини на оцветяване, и който винаги се бе отвращавал от това да използува за личен интерес прекрасната си дарба на изобретател, съвсем не мислеше, че неговият гений му принадлежи. Отдаваше го на хората и всичко, което геният му раждаше, поради филантропическите му възгледи попадаше в обществения сектор. Той не се опита ни най-малко да скрие задоволството си от това неочаквано богатство, което щеше да му позволи да се отдаде до последния си час на любовта към чистата наука. Но професорът трябва да се е зарадвал и по друга причина. Госпожица Станжерсон беше на двайсет години, когато баща й се върна от Америка и купи Гландие. Беше по-хубава, отколкото човек можеше да си представи — бе наследила парижката грация от майка си, починала при раждането, и целия блясък, цялата сила на младата американска кръв от дядо си по бащина линия, Уйлям Станжерсон. Гражданин на Филаделфия, той трябвало да вземе френско поданство, за да удовлетвори изискванията на семейството на бъдещата си съпруга — французойка, тази, която щеше да бъде по-късно майката на прочутия Станжерсон. Така се обяснява френската националност на професор Станжерсон.