Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Бъдете по-сериозен.
— Е, добре, ще ви кажа, че не вярвам много на тези истории с убийци, които изчезват през стените. За мен дядо Жак е сбъркал, като не е скрил оръжието, с което е извършено престъплението, и тъй като живее над стаята на госпожица Станжерсон, архитектурната операция, в която днес ще се впусне следователят, ще ни даде ключа на загадката и ние скоро ще узнаем през кой капак в пода или тайна врата се е промъкнал дядката, за да може да се върне веднага в лабораторията при господин Станжерсон, който нищо не е разбрал. Какво да ви кажа? Това е само хипотеза!…
Рултабий седна в един фотьойл, запали лулата, с която не се разделяше, пуши така няколко минути в мълчание, явно само за да успокои треската, от която бе видимо обзет, а после ме сряза:
— Млади човече! — рече той с тон, чиято ирония не ще се и опитам да предам. — Млади човече… Вие сте адвокат и аз не се съмнявам във вашия талант да оправдавате виновните, но ако станете един ден съдия-следовател, колко ще ви е лесно да осъждате невинни!… Вие сте наистина талантлив, млади човече.
След което просто дръпна от лулата си и продължи:
— Никаква стълба няма да намерят и тайната на Жълтата стая ще става все по-загадъчна. Затова ме и интересува. Съдия-следователят има право: никой никога не е видял нещо по-странно от това престъпление…
— Имате ли представа откъде убиецът е могъл да мине, за да избяга? — попитах аз.
— Никаква — отвърна Рултабий, — никаква за момента… Но не и за револвера например… Револверът не е послужил на убиеца…
— А на кого, господи боже мой?…
— Ами… ами на госпожица Станжерсон…
— Вече нищо не разбирам — рекох аз — …или по-скоро никога не съм разбирал…
Рултабий вдигна рамене:
— Нищо ли не ви направи по-особено впечатление в статията на „Матен“?
— Бога ми, не… всичко, което се разправя там, ми се стори също тъй странно…
— Е, добре… ами заключената врата?
— Това е единственото естествено нещо в тази история.
— Наистина!… А резето?
— Резето?
— Резето отвътре?… Това са малко прекалени предпазни мерки от страна на госпожица Станжерсон… Госпожица Станжерсон според мен е знаела, че трябва да се страхува от някого; взела е предпазни мерки; взела е дори револвера на дядо Жак, без да му каже. Явно не е искала да плаши никого; не е искала най-вече да плаши баща си… Туй, от което госпожица Станжерсон се е бояла, се е случило, тя се е защищавала и доста умело си е послужила с револвера, щом е могла да рани убиеца в ръката — така може да се обясни отпечатъкът на едрата кървава мъжка длан по стената и по вратата, отпечатъкът на мъжа, който е търсил почти опипом изход, за да избяга, — но не е стреляла достатъчно бързо, за да избегне ужасния удар в дясното слепоочие.
— Значи госпожица Станжерсон не е ранена с револвер в слепоочието?
— Във вестника не пише такова нещо, а колкото до мен, аз не вярвам, защото продължава да ми се струва логично револверът да е послужил на госпожица Станжерсон срещу убиеца. Сега! Какво е било оръжието на убиеца? Този удар в слепоочието сякаш потвърждава, че престъпникът е искал да убие госпожица Станжерсон, след като напразно се е опитвал да я удуши… Убиецът трябва да е знаел, че дядо Жак живее на тавана и това е една от причините, мисля, той да е действувал с безшумно оръжие — палка може би или чук…
— От всичко това не ни става ясно как нашият убиец е излязъл от Жълтата стая!
— Естествено — отвърна Рултабий, ставайки, — и тъй като трябва да го изясня, отивам в замъка Гландие и съм дошъл да ви взема…
— Мене!
— Да, драги приятелю, имам нужда от вас. „Епок“ ми възложи окончателно тази афера и аз трябва да я изясня възможно най-бързо.
— Но с какво мога аз да ви бъда полезен?
— Господин Робер Дарзак е в замъка Гландие.
— Така е… сигурно е много отчаян!
— Трябва да му говоря…
Рултабий произнесе тази фраза с тон, който ме изненада:
— Вярвате ли… Вярвате ли да има нещо интересно откъм тази страна — попитах аз.
— Да.
И той не поиска да говори повече. Влезе в салона, като ме помоли да побързам с тоалета си.
Познавах господин Робер Дарзак — бях му направил голяма услуга в един граждански процес, когато бях секретар на метр4 Барбе-Дьолатур. Господин Робер Дарзак, по това време около четиридесетте, беше професор по физика в Сорбоната. Беше много близък със семейство Станжерсон, тъй като след седем години упорито ухажване той беше на прага да се ожени за госпожица Станжерсон — вече на години (трябва да е имала трийсет и пет), но все още забележително красива.
4
Титла, давана на адвокат във Франция. — Б.пр.