Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Значи за вас, господин следователю, съвсем не е подозрително, че убиецът е избягал — неизвестно как — през прозореца на вестибюла!
— Доказателствата…
— И аз така мисля — съгласи се важно Рултабий.
Помълча малко и додаде:
— Ако не сте намерили никаква следа на тавана, като например онези черни стъпки по паркета на Жълтата стая, трябва да мислите, че не убиецът е откраднал револвера на дядо Жак…
— На тавана има следи само от дядо Жак — рече съдия-следователят, поклащайки многозначително глава…
И той се реши да допълни мисълта си:
— Дядо Жак е бил с господин Станжерсон… Късмет има той…
— Тогава каква роля играе револверът на дядо Жак в тази трагедия? Мисля, че е ясно — това оръжие е наранило по-скоро убиеца, отколкото госпожица Станжерсон…
Без да отговори на този въпрос, който без съмнение го объркваше, господин дьо Марке ни осведоми, че в Жълтата стая са намерени два куршума — един в стената, с червена следа от червена мъжка длан, другият — в тавана.
— О, о! В тавана! — повтори полугласно Рултабий…
— Наистина… В тавана! Ама че странна история… В тавана!…
Той се зае да пуши мълчаливо, потъвайки в цигарен дим. Когато пристигнахме в Епине сюр Орж, трябваше здраво да го раздрусам, за да го накарам да слезе от облаците на перона.
Там следователят и секретарят се сбогуваха с нас, като ни показваха, че достатъчно са ни са се нагледали; след туй бързо се качиха в един кабриолет, който ги чакаше.
— За колко време може да се отиде пеш до замъка Гландие? — попита Рултабий един чиновник от железниците.
— Час и половина, час и четирийсет и пет минути, ако не бързате — отвърна човекът.
Рултабий погледна небето, реши, че отговаря на неговите изисквания и на моите несъмнено, защото ме хвана под ръка и ми рече:
— Да тръгваме!… Имам нужда да повървя.
— Е, какво — попитах го аз. — Разплита ли се?…
— О! — рече той. — О! Нищо, нищо не се е разплело!… Сега е още по-заплетено отпреди! Но истината е, че имам една идея.
— Кажете я.
— О! За сега нищо не мога да кажа…
— Това е въпрос на живот и смърт поне за двама души.
— Мислите, че има съучастници?
— Не мисля…
Помълчахме малко, после той продължи:
— Какъв късмет, че срещнахме съдия-следователя и неговия секретар… А! Какво ви бях казал за револвера?…
Гледаше надолу с ръце в джобовете и си подсвиркваше. След миг го чух да си мърмори под носа:
— Бедната жена!…
— Госпожица Станжерсон ли жалите?…
— Да, това е една много благородна жена и напълно достойна за съчувствие!… Какъв характер… представям си… представям си…
— Да не би да познавате госпожица Станжерсон?
— Аз? Съвсем не… Само веднъж съм я виждал…
— Защо казвате: какъв характер?…
— Защото е успяла да устои на убиеца, защото се е защищавала храбро, и най-вече, най-вече заради куршума в тавана.
Гледах Рултабий и се питах — in petto, той с мен ли се подиграва или е полудял. Но видях добре, че младият човек нямаше никакво желание да се смее, а умният блясък в малките му кръгли очи ме убеди в нормалния му разсъдък. И после, аз вече бях посвикнал с неговите прекъсвания… прекъсвания за мен, който често намирах в тях само непоследователност и тайна… до момента, в който с няколко бързи и ясни фрази той ми подаваше нишката на мисълта си. Тогава всичко се избистряше изведнъж: думите, които беше казал и които ми се бяха сторили безсмислени, се свързваха така лесно и логично, че не можех да разбера как не съм разбрал по-рано.
IV Глава
„Сред дивата природа“
Замъкът Гландие е един от най-старите замъци в този край на Ил дьо Франс6, където още стърчат толкова прочути камъни от феодалната епоха. Построен сред горите по време на Филип Хубави7, той се забелязва от няколкостотин метра от пътя, който свързва селото Сент Женевиев де Боа с Монтлери. Изграден е в различни стилове, завършва с донжон. Когато посетителят се изкачи по паянтовите стъпала на този античен донжон и излезе на малката площадка, където през XVII век Жорж-Филибер дьо Секини, владетел на Гландие, Мезон-Ньов и други земи, е наредил да построят този остъклен купол в отвратително „рококо“, погледът му се плъзва над долината и над равнината зад нея и стига чак до горната кула на Монтлери. Вече цели векове се гледат двете кули и сякаш си разказват над горите — ту разлистени, ту голи — най-старите легенди от историята на Франция. Казват, че донжонът на Гландие бди над един героичен и свят дух — духа на закрилницата на Париж, пред която Атила е отстъпил. Света Геновева спи там вечния си сън в старите защитни ровове на замъка. През лятото влюбените, поели кошнички със закуски, идват да помечтаят или да се закълнат един другиму пред гроба на светицата, обрасъл с незабравки, свели глави в набожно смирение. Казват, че недалеч от този гроб има кладенец с чудодейна вода. Майчината признателност е въздигнала на това място статуя на света Геновева, а в нозете й са положени терлички и шапчици на деца, които свещената вода е изцерила.
6
Местност в стара Франция (столица Париж), превърната в провинция през XV век; в наши дни отговаря на осем департамента в парижкия район и части от Оаз и Ен. — Б.пр.
7
Филип IV Хубави (1268–1314), крал на Франция (1285–1314). — Б.пр.