Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
След секунди вече бяха изчезнали.
ВТОРА ГЛАВА
През остатъка от нощта вървяха под заслона на гората. Кинсън водеше, а Бремен го следваше като сянка, стъпвайки точно в дирите му. Не говореха, чувстваха се добре един с друг в тишината. Не видяха черепоносеца отново. Бремен прикри следите им с магия, но не много силна, за да не бъде доловена. Изглежда обаче крилатото създание бе решило да не ги следва отвъд Стрелехайм, иначе щяха да усетят присъствието му. Долавяха единствено животните, които населяваха местността. Поне засега не ги грозеше опасност.
Кинсън Рейвънлок крачеше енергично, движенията му бяха плавни, личеше, че дълги години е странствал пеша из Четирите земи. Беше едър и силен мъж, в разцвета на силите си и още можеше да разчита напълно на рефлексите си в случай на опасност. Бремен го гледаше с възхищение и си спомняше своята младост. Колко дълго бе продължил пътят му… Друидският сън му бе дал по-голямо дълголетие, отколкото би позволила природата, но въпреки това не бе достатъчно. Усещаше как буквално от ден на ден силите се изцеждат от тялото му. Все още успяваше да поддържа темпото на пограничника, но скоро щеше да има нужда от магия, за да не изостава. Често беше подсилвал така издръжливостта си по време на това пътуване и знаеше, че дните му на този свят вече са преброени.
Но въпреки това още бе уверен в себе си. Винаги беше такъв. И това повече от всичко му помагаше да продължи да живее и да набира сили. Когато се присъедини към друидите, беше още младеж с интерес към историята и древните езици. Но тогава времената бяха много по-различни, друидите все още работеха за напредъка и развитието на расите, все още се стремяха да обединят народите в името на общата цел. Много по-късно, преди не повече от седемдесет години, те започнаха да се отдръпват от тези си занимания и се посветиха на лични изследвания. Бремен бе отишъл в Паранор да се учи, и това му желание никога не угасна. Но обучението изискваше много повече от кабинетни занимания и медитации. Знанието се постигаше и чрез пътешествия и общуване с другите, чрез разговори и обмяна на мисли. То се таеше и в способността да осъзнаеш постоянната изменчивост на живота, до която води умението да наблюдаваш и готовността да приемеш, че старите прийоми не винаги крият в себе си всички отговори.
В резултат на всичко това той бързо стигна до извода, че магията е много по-устойчива и трайна форма на силата, отколкото науките, властвали в света преди Великите войни. Всички знания, съхранени в записки и книги от времето на Галафил, се бяха оказали недостатъчни за нуждите на науката. Бяха твърде откъслечни и прекалено отдалечени във времето от цивилизацията, на която трябваше да служат. Същността и целите им бяха така мъгляви, че не предлагаха ключове към неотворените врати на познанието. Но магията бе нещо съвсем друго. Тя бе по-стара от науката и много по-лесна за усвояване. Елфите, които водеха корените си от времената на Магията, още пазеха тайните й. Макар че се бяха крили и изолирали много години, те все още притежаваха книги и писмена, далеч по-адекватни на обществените им нужди от науките на стария свят. Наистина, много от тези знания все още липсваха, великите чародейства от старото време бяха забравени и трудно можеха да бъдат възстановени. Но въпреки това, в магията се криеше по-голям потенциал, отколкото в науките, в които друидите от Съвета продължаваха да упорстват.
Членовете на Съвета обаче помнеха какво им бе коствало възраждането на магията при Първата война на расите, както и онова, което бе сполетяло Брона и сподвижниците му, затова никак не бяха склонни да отключат отново тази врата.
Заниманията с магия не бяха забранени, но не се поощряваха. Към нея се подхождаше като към нещо любопитно, в което могат да се открият няколко полезни способа, но магическите практики в никакъв случай не се възприемаха като път, по който трябва да се гради бъдещето. Бремен неуморно се опитваше да оборва това схващане, но без успех. Повечето от друидите в Паранор бяха доста тесногръди в разбиранията си и не проявяваха склонност към промени. Пееха все една и съща песен: „Трябва да се учим от грешките си! Не забравяй колко опасно може да бъде боравенето с магията. Най-добре забрави моментните си увлечения и се захвани със сериозни проучвания.“
Но Бремен не бе склонен да последва съвета им. В интерес на истината, не беше и способен да го направи, тъй като бе против самата му природа да отхвърля някоя възможност, само защото веднъж се е провалила. И то, защото с нея е било злоупотребено по ужасен начин, което не значи непременно, че ще се случи отново, изтъкваше той. Малцина се съгласяваха с него. И накрая, когато упорството му стана нетърпимо и те го прогониха от Съвета, той замина сам.