Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Мнозина не вярваха на тези истории. А други дори изобщо не обръщаха внимание на слуховете. Това си беше една отдалечена и отблъскваща част от света. Какво значение имаше дали там живее нещо, или не? Но Кинсън бе отишъл до Северната земя, за да се убеди с очите си и едва не се беше разделил с живота си. Крилатите изчадия го преследваха пет дни, след като го забелязаха да се прокрадва по границите на владенията им. Беше се отървал единствено благодарение на изключителните си умения и споходилия го късмет.
Затова, когато Бремен се приближи към него, той вече знаеше, че думите на друида са самата истина. Господаря на Магията бе реален. Брона и последователите му живееха на север, в Царството на Черепите. Опасността, надвиснала над Четирите земи, не беше въображаема. Нещо ужасно постепенно добиваше форма.
Съгласи се да придружи стареца по време на пътуванията му, за да му служи като втори чифт очи, когато е необходимо, като куриер, разузнавач и пазач, когато надвиснат опасности. Стори го по няколко причини, но никоя от тях не бе така съществена, както факта, че за първи път бе открил смисъл в съществуването си. Беше изморен от бездействието, от живота, в който виждаше отново и отново все същите познати неща, за което дори му се плащаше. Беше отегчен и изгубил посока. Жадуваше за предизвикателство.
А Бремен му предложи точно това.
Кинсън поклати замислено глава. Бе изненадан колко далеч бяха стигнали заедно и колко близки бяха станали, както и колко много значеше това за него.
Някакво мимолетно движение далеч в равнината Стрелехайм привлече погледа му. Той примигна и се втренчи в тъмното, но не видя нищо. Само че движението се повтори — леко трепване в мрака на долината. Беше толкова далеч, че той не бе сигурен какво точно вижда, но го завладя ужасно подозрение. Стомахът му се сви на ледена топка. И преди бе виждал подобно нещо, винаги през нощта, винаги в пустошта на някоя безлюдна местност близо до границите на Северната земя.
Замръзна на мястото си, взрян в далечината, като отчаяно се надяваше да греши. Движението отново се повтори, само че този път по-близо. Нещо се издигаше над земята, увисваше в мрака над равнината, а после отново потъваше надолу. Приличаше на огромна ловуваща птица, но не беше.
Беше един от черепоносците.
Кинсън чакаше неподвижен, като се мъчеше да отгатне посоката на летящото изчадие. Черната сянка отново се отдели от земята, извиси се нагоре, после се спусна към пропастта, приближавайки се именно към мястото, където пограничникът и друидът се бяха прикрили. После зловещият силует пак потъна надолу и изчезна в мрака, погълнал равнината.
Кинсън със страх осъзна какво всъщност прави черепоносецът — проследяваше някого, проследяваше Бремен.
Извърна се бързо, но старецът вече беше до него и също се взираше в далечината.
— Тъкмо щях да те…
— Да ме събудиш — довърши друидът. — Зная.
Кинсън отново погледна към равнината. Нищо не помръдваше.
— Видя ли го? — попита той тихо.
— Да — гласът му остана спокоен, макар и с отсянка на тревога. — Един от тях ме следи.
— Сигурен ли си? Сигурен ли си, че следи точно теб?
— Като че ли не бях особено внимателен на връщане. — Очите на Бремен проблеснаха. — Знае, че съм минал по този път и се опитва да ме открие. В Царството на Черепите никой не ме забеляза, така че сега просто налучква дирите ми. Трябваше да бъда по-внимателен през равнината, но смятах, че съм в безопасност.
Видяха как черепоносецът се появи отново, издигна се за миг в небето, плъзна се безшумно над равнината и после пак се скри в мрака долу.
— Все още имаме време, преди да ни открие — прошепна Бремен. — Мисля, че трябва да тръгваме. Ще прикрием следите си, за да го объркаме, ако реши да ни последва по-нататък. Паранор и друидите ни чакат. Хайде, Кинсън.
Те станаха и се запромъкваха през сенките между дърветата надолу към отсрещния склон на хълма. Вървяха безшумно, с плавни, отработени движения, а тъмните им силуети сякаш се плъзгаха по земята.